Горяна Стоева е на 15 г., зодия Скорпион. Родом е от маджаровското село Бориславци, но от около година се състезава за хасковския клуб по бокс „Севдалин Василев“ под ръководството на двамата треньори Пеньо Хаджиангелов и Людмил Димитров.

Горяна е в 10 клас в Езиковата гимназия в Хасково. През уикенда тя стана вицешампион на Европейското първенство в турския град Орду. На финала при момичетата в категория до 50 кг тя загуби от представителката на домакините и се окичи със сребърен медал. Отличието й е не само голям успех за хасковския бокс, но и за страната. Това е първият медал от Европейско първенство за клуба по бокс „Севдалин Василев“. В момента в школата активно тренират около 50 деца, 13 от тях са момичета. На последното държавно лично първенство 11 от момичетата спечелиха медали и благодарение на този успех „Севдалин Василев“ стана трети в отборното класиране.

Какво не й достигна да се качи на най-високото стъпало на почетната стълбичка и какви са й плановете за бъдещето, Горяна Стоева разказа пред Haskovo.net

- Горяна, преди дни се върна от Европейското първенство, как се чувстваш?

- Доволна съм от постижението си, тъй като това е първото ми участие на Европейско първенство и мисля, че е добро представяне. Надявам се да постигна и по-големи успехи.

- На какво се дължи този успех? Може би е плод на много тренировки и лишения?

- Много труд, лишения, тренировки, усилия, но си заслужава.

- Какво не ти достигна за златния медал?

- Разбира се, всички се състезаваме за златото, но мисля, че с малко повече опит ще се получат нещата. Смятам, че провничката ми /б. а. Айтен Кументор/, която срещнах на финала, беше по-опитна, по-дълго време е тренирала и това оказа влияние.
 

- Тя ли те затрудни най-много?

- Може би тя. Мисля, че ме превъзхождаше с техника. Не, че ме затрудни относно издръжливост и въздух, а по-скоро това, че е по-технична и има повече опит.

- Единствената ти загуба на Европейското първенство е от нея нали?

- Да. Единия рунд беше за мене, другите два – за нея.
 

- Съдийството обективно ли беше?

- Да, горе-долу.

- Кое е следващото състезание, което ти предстои?

- Започват състезанията в България – отборен кръг и Купа България.

- От колко години тренираш бокс?

- 8 години тренирах кик бокс, а миналата година ноември започнах да тренирам бокс.

- И за една година успя да постигнеш такива резултати?

- Да. Кик боксът е много по-различен, но боксът някак си ми стана страст, просто ми провървя.

- Как се запали по бокса, той не е много женски спорт?

- И кик боксът не е особено женски спорт. Като всяко момиче аз започнах с модерни танци, но нещо не се чувствах в свои води и пробвах с кик бокс. И усетих, че се чувствам добре, тренирайки такъв спорт – по-силов. Просто ми хареса.

- Кой ти е идолът в бокса, все пак преди дни публикува снимка с Кубрат Пулев в профила си във Фейсбук?

- Точно идол нямам, но той е един от хората, които харесвам.

- Коя е следващата ти цел в спорта?

- Да се стремя да вървя все по-нагоре, тоест към златото. Догодина има пак Европейско и Световно първенство.

- Случвало ли се е да набиеш някое момче?

- Да /смее се/. Бяхме 7-8 клас и един съученик се закачаше с мене в училище. Спречкахме се и той тръгна срещу мен. Ударих го и той остана много изненадан. Хвана се за лицето и си тръгна.

- Това означава ли, че момчетата трябва да се страхуват от тебе?

- Не /смее се/. Не съм лош човек.

- Какви успехи имаш в спорта, поне по-значителните?

- Ставала съм двукратна европейска и световна шампионка, със сребърни медали на кик бокс. А сега на бокс съм европейски вицешампион.

- Кои са ти първите треньори?

- Преди тренирах кик бокс в Свиленград при Димитър Димитров и Валери Петров.

Интервю на Ива Иванова