Малки известни и дори напълно неизвестни за широката аудитория факти от историята на  Съединението разказа пред публиката в двора на хасковския Исторически музей шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. След церемонията по прерязването на лентата на обновената археологическа експозиция той проведе среща-разговор с хората, дошли на откриването. И се пошегува, че това ще е „Историята с Божидар Димитров“ на живо.

„Всъщност Съединението представлява административна промяна в рамките на империята. Една автономна област – Източна Румелия, се съединява с едно васално княжество – България. Но пак повтарям, в рамките на империята. Така България за един ден удвоява територията и населението и се превръща в най-голямата християнска държава на Балканите. И то въпреки волята на Великите сили, включително Русия“, разказа проф. Божидар Димитров. „Разбира се, това става без съгласието и дори без знанието на султана. Малцина знаят, че въпреки официалната си позиция против Съединението, руският император изпраща своя резолюция на султана, в която заявява, че за разединение и дума не може да става, нито пък за навлизане на турски войски в България.

И тогава се намесва сръбският крал Милан. С авантюрата си той подпечатва Съединението.

А неговата война е истинска авантюра, защото на практика напада империята. Дори да бе преодолял нашите войски при Сливница, дори да бе стигнал София, той не можеше да откъсне и сантиметър земя, защото тя е в границите на Османската империя. Друг малко известен факт е, че още на втория ден от Сръбско-българската война Александър Батенберг изпраща писмо до султана с молба за военна помощ.

Общественото мнение в Европа тогава е против Съединението, защото нарушава статуквото и означава война, а никой не обича войните. И тогава, бих казал за наше щастие, се намесва Милан.

Защото не е вярно, че българската армия тогава е малобройна и зле въоръжена. Напротив, тя наброява 125 000, докато сръбската по онова време е само 65 000. Ние сме имали 5 пъти повече оръдия от сърбите. Едни са останали от турците, трофейни, модерни за времето си, други са ни оставени от руснаците. Така че с двойно повече войници и пет пъти повече оръдия сме имали само един проблем – войската ни се е намирала на 300 км. от фронта. Защото веднага след Съединението командването съсредоточава части по южната граница, очаквайки нападение от Турция.

Но нека не забравяме, че съществува Барон Хиршовата железница. Първите части от юг пристигат още на втория ден, 22 000 души, под командването на майор Попов.

Друг мит – че в Сръбско-българската война са се биели капитани срещу генерали. Вярно, че по-голямата част от командния състав на нашата армия се състои от такива чинове, висшите се заемали от руски и неколцина австрийски офицери. Но на практика тези капитан са били всъщност полковници и дори генерали. Те са имали необходимия опит и стаж. След Освобождението те не са били произвеждани в по-горен чин, въпреки че са имали право на това. Висшите длъжности са били запазени за руските офицери. Освен това повечето от така наречените капитани са завършили генерал-щабна академия в Русия, докато сръбските генерали са учили в едно, аз го наричам килийно, военно училище в Белград.

Така че сме ги победили съвсем логично и закономерно – с два пъти по-голяма армия и пет пъти повече оръдия. В очите на Европа обаче това е било битка между Давид и Голиат, като са ни смятали за малък народ, с млада, необучена и зле въоръжена армия и след победата при Сливница симпатиите на европейците се насочват към българите“.

„Тогава не са имали пиари, не знам как са внушили на Европа, че сме малки, слаби и беззащитни, но нашите политици са проявили мъдрост в онзи момент, като не са обявили независимост. Това става дълги години след Съединението. Защото ако бяха го обявили през 1885-а, това би могло много да усложни ситуацията и изходът от нея би бил непредвидим“, довърши словото си за Съединението проф. Димитров.

Тодор Кръшков