62-годишният Василис Ханджарлидис е шофьор на линейка в хасковската многопрофилна болница. Той участва в изложението на ретро автомобили в Минерални бани със своя Мерцедес 170 D, модел 1953 година. Колата изглежда чудесно със сребристата си боя и характерния профил на Мерцедес от средата на миналия век.

- Скъпо хоби ли е колекционирането на ретро автомобили?

- Аз не съм колекционер, имам само тази кола. Имах и друга преди нея, но си оставих само тази. Възстанових я в този вид сам, със собствен труд. Не съм чак такъв голям майстор, но разбирам от някои неща и когато човек е увлечен от страстта си, нещата се получават. Вярно, че е скъпичко, но все пак не е само за богаташи, както виждате. Аз не съм богат човек.

- Все пак колко струва тази кола?

- Купих я преди 3 години от пловдивски колекционер, Стоян Карачомаков. Струваше ми 10 000 евро.

- Това не са малко пари.

- Работил съм 7 години в Гърция и имам спестявания.

- И ги дадохте за ретро кола? А колко ви струваше възстановяването на автомобила? Откъде намерихте части?

- Това ми е единствената голяма страст – ретро автомобилите. С тази кола ходя на работа, карам я из града, голямо удоволствие ми доставя. Възстановяването й в този вид ми излезе около 4000 лева. Но имайте предвид, че колата като цяло бе ремонтирана, когато я купих. Просто беше стояла доста години на трупчета и беше занемарена.

- Колко вдига и какъв е разходът на гориво?

- Карам я с 60-65 километра в час. Гори 4 литра нафта на сто километра. С 4 скорости е. Цяло Хасково я знае тази кола.

- Не може ли да вдигне по-висока скорост?

- А, може. Вдигал съм до 100. Но двигателят се мъчи. И разходът скача до 9 на сто.

- За града става, но извън града?

- Е, поне не ме хващат с превишена скорост. А иначе съм ходил до Бургас с нея. Отне ми около 4 часа.

Интервю на Тодор Кръшков