Археологическите разкопки на Църквището продължават да разкриват тайните на живелите по тези места хора. Те проследяват как мястото от религиозен център започва да губи този свой статут.

Все по-ясно е очертан пътят на тракийско светилище, което преминава в християнски храм и най-вероятно преди да бъде забравено напълно, се превръща от духовно и религиозно място в нещо далеч по-прозаично - къшла, която е приютявала животни, т.е нещо като обор.

Тази година 14-те студенти от Шуменския университет, водени от доц Иво Топалилов, са намерили две оброчни плочи, монети, бронзова обеца, множество керамични фрагменти от 4 до 6 век, както и предмети, използвани в раннохристиянските литургии и част от интериора на раннохристиянската базилика– фрагменти от бронзови кандила, стъклените чашки от полилеите, скоби за поддържане на иконите и други артефакти.

Двете оброчни плочи са останали от тракийското светилище, което доцентът проучи миналата година. Още в самото начало на разкопките преди 8 години, са разкрити и други плочи, които издигат тогава тезата за наличието на тракийско светилище на това място. Откритите впоследствие цели и фрагментирани други мраморни оброчни плочки доказват убедително направената хипотеза за наличието на светилище, в което се почитали Хера, вероятно Зевс, но и Тракийския конник. За пръв път обаче тази година археолозите попадат на епиграфна оброчна плочка, т. е. с надпис. В открития фрагмент ясно се чете една дума - „Хера“, съпругата на Зевс.

От светилището не е запазено почти нищо – при изграждането на раннохристиянската базилика зидовете му са разрушени до основи, което не позволява дори да се определи неговия размер. Единствено пластът от кирпич подсказва къде е било разположено. Вероятно в него е имало тухлени зидани колони, както сочат откритите сегментни тухли. Те обаче впоследствие, при изграждането на базиликата, вече не са се използвали по предназначение и не случайно върху една от тях дори се открива и християнския символ – кръстът. По този начин строителният материал от светилището впоследствие е изцяло използван при изграждането на базиликата.

Тракийското светилище е унищожено от пожар. От кого? От готите, които върлували из Тракия необезпокоявано между 376 и 379 г. или е свързано с християнизирането на региона? Известно е, че в някои от случаите християните унищожават някои от езическите светилища, но това не е масова практика.

Ако все пак са готите, а те са християни ариани, унищожавайки тракийско светилище, те покръстват селското население в арианската ерес.

Тази година окончателно става ясно и кога е построена базиликата – в края на 4-ти, началото на 5 век. Това е времето на наследниците на Теодосий І, който разделил Римската империя на две части за синовете си Хонорий и Аркадий.

Известно е, че самият Теодосий е привърженик на никейската догма, а един от основните начини за „борба” срещу арианската ерес и налагането на православието е било именно създаването на нови свещени за християните места, т. е. такива, които не са били свързани с арианите. В този смисъл нашата базилика може да се разглежда именно като следствие от тази целенасочена императорска политика.

Много по-ясни са очертанията на базиликата, която през годините на разкопки разкри не само своята основна част, но и прилепения към нея параклис с нетрадиционна украса, състояща се от кръстове върху тухлите на пода. Любопитството на археолога е насочено към въпроса на кой мъченик е посветен той? Строен е някъде между 5 и 6 век, според градежа, който е на кал и е по-груб. Вероятно обаче в тази част църквата е била допълнително украсена с полихромна (многоцветна) мазилка, което е в констраст с останалата част от църквата, чийто стени са били измазани с бяла хоросанова мазилка. Синьо, зелено, жълто, червено и кафяво са били цветовете на стенописите.

Поради заплахата от варварските нашествия, към края на VІ в. – първата четвърт на VІІ в. базиликата е била изоставена. Тогава е пострадала фатално и разположената в близост крепост на „Хасаря”.

Любопитно е откритието, което прави доцентът за структурите, известни в археологията като „овалите“. Те представляват овали, очертани от немного високи зидове. Основите на тези зидове са направени от големи, необработени камъни, като във височина продължават с паянтов градеж - колове, преплетени с клони и измазвани с глина. Има различни предположения за тяхното датиране, но вече е сигурно, че се отнасят във времето след края на VІ в., тъй като са разположени върху руините на базиликата. Все пак остава въпросът кога след късната античност е построен овалът? Намерено е известно количество керамика от 12-13 век, която може би датира тези овални дворове, но има и друго предположение - 19 век, т. е. в случая става въпрос са т. нар. „къшли”.

Защо се губи паметта за църквата е любопитен въпрос. Паметта за базиликата явно се запазва в самото наименование на мястото - „Църквище“, но вместо да се възстанови църквата, се изграждат стопански постройки.

А според археолога историята на базиликата става още по-тъжна от факта, че в някои зидове на къщите в село Драгойново се забелязват камъни, очевидно обработвани от майсторите, градили базиликата и тракийското светилище.