Вечната и святата. Да си я спомним днес, в разгара на чалгасарските времена. Една от най-любовните, най-талантливи и най-скандални български поетеси, родена на днешния ден преди 115 години. Всъщност и това твърдение е обвито с лека скандална мъглица.

Когато Багряна напуска този свят, никой не може да каже на колко години е. В това отношение те се състезават с другата скандална поетеса и конкурентка в творчеството и любовта Дора Габе, която също ревниво крие годините си. Багряна пред свои близки и познати, между другото, подхвърляла, че по време на бомбардировките в София е изгоряло кръщелното й свидетелство и затова се е наложило да си извади дубликат. Злите езици обаче говорят, че умишлено е скрила акта за раждане, за да си извади нов, който да удостоверява, че е по-млада.

Елисавета Багряна умира в зората на демокрацията, тъжна и изоставена от близките си.

Стиховете и обаче остават вечно млади.



ЗОВ

Аз съм тук зад три врати заключена
и прозореца ми е с решетка,
а душата волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.

Пролетни са ветрове полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоите заглъхнали.

Разтроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Не веднъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.

И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
- Но зад тези три врати, сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ти?