За втори път в историята на Германия Конституционният съд в Карслруе току-що създаде ново основно право, което бихме могли да наречем „компютърно основно право"

Днес германските всекидневници почти единодушно избират една главна тема: решението на германския Конституционен съд в Карлсруе, с което се урежда правото на държавата да влиза по електронен път в частни или служебни компютри и да претърсва информацията в тях. Всъщност, решението урежда по-скоро изключенията, в които държавата има това право. Според коментаторите, това е епохална юридическа крачка.

Раждането на ново основно право е същинска юридическа и обществено-политическа сензация. За втори път в историята на Федералната република Конституционният съд в Карслруе току-що създаде ново основно право, което бихме могли да наречем „компютърно основно право". Решението на съда е компетентно не само юридически, но и технически, и въпреки това отваря вратата за онлайн-обиски на персонални компютри. Обиски, но под строг надзор. Разбира се, този надзор можеше да бъде и доста по-строг.

Противоречието между сигурност и свобода е старо колкото света. Политиците настояват за следене и наблюдение в максимална степен, за да се предотврати опасността от тероризъм, престъпност или данъчно укривателство. Гражданите пък държат на свободата си. Ето защо въпросът какво може и какво не бива да прави държавата трябва да се дискутира и отговаря отново и отново. Във времена на обща неувереност махалото се отклонява в посока към сигурността. Антитерористичното законодателство, прието след 11 септември е отличен пример. И обратно, в години на мир махалото се отклонява към повече свобода. Конституционният съд го побутна към свободата. За вътрешния министър Шойбле това е поражение, което би трябвало бързо да признае. Иначе ни грози дългогодишен спор, който няма да донесе нито сигурност, нито свобода.

Die Welt