Трагичното е, че всъщност това е най-високата поставяни оценка, откакто Националната мрежа за децата оценява какво прави държавата за най-малките. Оценката се пише в специален доклад, който през тази година беше представен в осем региона на страната под името „Бележник 2016: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”. Областите, които „Бележник“ оценява, са пет: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейна среда и алтернативни грижи; Здравеопазване; Образование и Правосъдие. Най-висока е оценката за здравеопазването – добър 3,58, а най-ниска е оценката за правата на детето – среден 2,91!

Страната ни продължава да бъде една от трите страни-членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация на деца-бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.

Като успех е отчетено приемането на Закона за предучилищно и училищно образование, както и въвеждането на допълнителни изследвания за новородени бебета и за децата в предучилищна и училищна възраст. Продължава обаче тревожната тенденция за ранно отпадане на деца от училище. На практика липсва и „цялостен държавен подход за подкрепа на детето и семейството”.

Всъщност оценка има и от най-малките - в онлайн проучване. Тя не се различава особено от експертната. Децата поставиха най-висока оценка в област „Правосъдие“ и по-специално в ангажимента на държавата за запознаване на децата с безопасността в интернет - добър 3,88. Малките пишат най-слаба оценка на държавата в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, като подобласт „Детска бедност“ получава оценка среден 2,61.