Софийският апелативен съд (САС) забърка юридическа каша, след като остави без разглеждане и прие за недопустимо искането на мюсюлманското изповедание, представлявано от главния мюфтия, да бъде признато за правоприемник на религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували до 1949 г., съобщи в. "Сега". Това е поредното дело за собствеността на т.нар вакъфски имоти. Мюфтийството иска да бъдат признати за негова собственост карловската Куршум джамия, Ески джамия в Стара Загора, имоти в Пловдив и т.н.

Всяко от тях е в различна фаза, някои вече минаха на първа инстанция и джамиите бяха признати за държавна собственост. Тези дела обаче няма как да бъдат приключени, докато няма съдебно решение дали мюфтийството е правоприемникът, затова досега се чакаше решението на апелативния съд. Актът му обаче не е окончателен и може да се атакува пред върховния съд. Ако решението бъде потвърдено, делото за правоприемството трябва да започне отначало, а всички дела в страната да стоят замразени дотогава. 

През 2013 година Софийският градски съд постанови, че мюсюлманското изповедание е наследник само на част от юридическите лица отпреди 1949 г. Решението беше атакувано не само от ищеца, но и от Мюсюлманско-сунитско-ханефитското вероизповедание.  Така случят стигна до САС.

Апелативният съд приема, че искането на мюфтийството е трябвало да бъде разгледано в състезателен процес, а не в едностранно охранително производство, както е направил градският съд. Според тях решението за правоприемството е постановено в отклонение от предвидения в Закона за вероизповеданията процесуален ред и това го прави недопустимо. В решението е записано, че Законът за вероизповеданията не е написан прецизно и в него са смесени понятия и от исковото, и от охранителното производство. Но имало твърда съдебна практика, че тези дела са състезателни, т.е. искови. 

Така апелативният съд обезсилва решението на градския, оставя без разглеждане заявлението на мюсюлманското изповедание и прекратява производството по делото. На сунитското ханефитско изповедание пък са присъдени 6550 лв. разноски, направени от него за хонорара на един адвокат. Решението е взето с 2 на 1 гласа, тъй като един от магистратите е подписал с особено мнение.