Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Баба Марта е изцяло български празник, без аналог в света. Разпространен е навсякъде, където са живяли или продължават да живеят българи без значение от държавата.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения - топлотата, на приятелството и взаимната обич.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой области се прибавили паричка или синьо манисто, които служели за предпазване от болести.

Носенето на мартеници е изцяло български народен обичай, запазил се от древноста до наши дни. На 1 март всеки подарява на своите близки специалния червено-бял амулет, който ще го дари със здраве и сила през следващата година. На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора, запалвала буен огън и простирала или закачвала пред дома

си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Някаде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

Децата като се събудят тичат да прескачат огъня, за да не ги вестява болест и да им е весело през цялата година. После им връзвали на китките усуканите бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според едно поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако има други по-едри буболечки - сполука с едър добитък и др.

Откога датира и откъде идва всъщност обичаят за носене на мартеници? Легендата се отнася за времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо на крака на сокол,

за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него. След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло - червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: "Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ"…