Цвета Караянчева

С мехлем се лекуват старите рани, не със сол. Иначе никога не зарастват. Казвам го по повод поредната осъдителна реч на школувания демагог Лютви Местан, в която от трибуната на един възпоменателен митинг се говори за мъст, не за помирение и на целия български народ се вменява историческа вина за т.нар. Възродителен процес и последиците от него. Нито аз, нито моите връстници, г-н Местан сме архитектите и извършителите на насилственото преименуване на българските турци. Не ние сме смъквали забрадките на техните майки и сме ровили в хладилниците им, за да изхвърлим месото от курбана. Правили са го бащите на вашите доскорошни коалиционни партньори от БСП, правили са го ченгетата и доносницитена бившата ДС. Някои от тях направиха кариера заклеймявайки, макар и само на думи, възродителния процес. Други, като ваша милост г-н Местан, продължават да се люшкат между прошката на Станишев, скрепена с целувка на Орлов мост, и прокламациите срещу ксенофобията, между златния пръст на „Атака“ в 42-то Народно събрание, който услужливо преглътнахте, и национал-популизма, в който обвинявате Патриотичния фронт. Превърнахте темата за възродителния процес в търговска марка, като оная керемида, която майсторът цял живот дооправял, за да изгледа сина си, в индулгенция за очистване от грехове. На болезнения спомен за възродителния процес ДПС дължи своето политическо оцеляване. С него държите българските турци в зависимост и разколебавате свободната им воля. Не сипвайте сол в раните, г-н Местан. Инак няма да зараснат. А от отворените рани може да тръгне гангрената на ДПС като политически организъм. Не раздавайте присъди, г-н Местан. Защото пътят към храма минава през покаянието, не през незадоволеното чувство за мъст. Това заяви за медиите Цвета Караянчева.