Иван Маринов

В редакцията на Haskovo.net се получи писмо от председателя на Районния съд в Димитровград Иван Маринов по повод интервю с Паско Тошев Запрянов със заглавие “Кошмарът на Темида: Съд до дупка за съдии и чиновници”. В писмото магистратът настоява за право на отговор, който да бъде публикуван дословно, “без съкращения и изменения, както и без сензационно заглавие над него”. Публикуваме правото му на отговор по-долу, като предварително се извиняваме, ако представите ни за “сензационно заглавие” се разминават.

Във връзка с публикуваната в сайта Haskovo.net информация със заглавие “Кошмарът на Темида: Съд до дупка за съдии чиновници”, доколкото по неправомерен начин е намесено името на Районен съд – Димитровград и на неговия административен ръководител, държа да направя няколко уточнения. Първо самото заглавие е изведено некоректно.

В Районен съд-Димитровград няма и до настоящия момент информация за “осъждане” на съдии, съдебни служители, още повече председателя на съда и то четири пъти. Гражданинът Паско Тошев Запрянов е отправил 17 искания за достъп до обществена информация, от които 7 са уважени, 10 са отказани. По тези откази има заведени общо 5 дела, като по два от отказите е постановено от Административен съд – Хасково да бъдат възстановени разноските за държавна такса на същия гражданин, в размер от по 10 лв. или общо 20 лв. В същото време с влязло в сила решение на Върховния административен съд, Паско Тошев Запрянов е осъден да заплати на Районен съд Димитровград сумата от общо 450 лв.

Нека разумните и обективни граждани сами да направят извода за какъв “съд до дупка” става въпрос и сами да отделят сензацията от реалността.

На следващо място е изнесена едностранно позицията на лично заинтересованата страна по съдебни производства, която позиция не отговаря на действителността. За да се направи разлика между “осъждане”, съд, председател на съд и физическо лице – заемащо тази длъжност, са необходими поне елементарни правни познания.

До настоящия момент липсват конкретно установени от компетентните органи съществени нарушения на правилата за образуване и разглеждане на делата в Районен съд Димитровград. Следва тук да се отбележи реалната преценка на компетентните проверяващи органи, а не преценката на заинтересованата страна, търсеща всевъзможни начини да не изпълни очевидно неизгодните й съдебни решения.

В Районен съд Димитровград се спазват съдопроизводствените правила, не са получавани сигнали или други оплаквания за нарушаване правата на гражданите, нито пък има създадена практика да се образуват дела в ущърб на гражданите.

Очевидно е, че е привлекателно да бъде яхната злободневната тема за “лошата и прогнила” съдебна система, но надали с изявленията на подобни граждани би се помогнало за поправянето на тази система. Сензацията може и да продава лесно, но със сигурност не е обективният начин да бъдат информирани читателите. Предоставянето на трибуна на подобен вид граждани – лично, а не обществено заинтересовани страни по дела, с цел повишаване на рейтинг не може да се приеме като основателна причина да се тиражират неистини за която и да било държавна институция. Времето и вниманието, което се отделя на подобни граждани, търсещи навсякъде своята си истина, която в крайна сметка се оказва в изцяло личен интерес, а не съобразен със законите, лишава останалите граждани от възможността да им бъде разгледан по-бързо и качествено наистина важен проблем, който следва да бъде разрешен от съда.”

Иван Маринов, адм. ръководител на Районен съд Димитровград

Бел. Ред. Уважаеми г-н Маринов, първо, цитираната от Вас публикация не е “информация”, а интервю. За различаването на двете не са необходими никакви специални познания. Интервюто е разговор между двама души, единият от които задава въпроси, а другият отговаря. И тъй като питащият по правило не изразява позиции и мнения, това се прави от интервюирания, то “едностранното изнасяне на позиции” е обусловено от обективната действителност. Ако интервюираният Паско Тошев Запрянов е изнесъл неверни или позорящи факти или твърдения за Вас, можете да го съдите.

Понеже на няколко места споменавате “подобни граждани”, за които не трябва да се отделя време и внимание, може би ще бъдете така любезен да ни пратите списък с “подобни граждани”, на които не бива да се “предоставя трибуна”.

Тодор Кръшков