Харманлийските джипита масово отказвали да записват в пациентските си листи бежанци от най-големия лагер в страната. Това ограничава достъпа на чужденците до медицинска помощ и понякога усложнява състоянието им. От общо 14 общопрактикуващи лекари в Града на Белоногата, едва трима са се осмелили да впишат пациенти бежанци, при това само скромните 29 души. В Харманли обаче и към момента има 1100 човека, 350 от които деца.

Любопитното е, че няма такъв проблем в Пъстрогор. Там бежанците повсеместно са записани при свиленградските джипита. Колегите им от по на север обаче не искат. Според доброволци и наблюдатели, здравното осигуряване остава ахилесовата пета на иначе много добре уредения лагер в Харманли. Положението бе закърпено за няколко месеца от „Лекари без граница“, които бяха пратили 4-ма медици, но техният мандат приключи през пролетта на тази година. В момента ръководството на Лагера е наело на граждански договор лекар педиатър, медсестра и фелдшер, но това първо е недостатъчно, второ - те не могат да издават направления за специалист, признаха от ръководството на бежанския център.

Спешните проблеми наистина се поемат от линейките на ЦСМП, а лечението в болницата става безпроблемно, защото бежанците са осигурявани от държавата. Липсват обаче специалисти, които да следят за хронични или обострени здравословни проблеми, които с времето се задълбочават. 50 годишен сириец на име Махмуд * например бил с диабет, но в резултат на усложнения получил и кардиологични проблеми, както и възпаление на очния нерв /глаукома/.

Според медици от Харманли, нежеланието им да се захващат с бежанци има няколко причини и според тях, все основателни. На първо място езиковата бариера, която е голяма пречка за диагностицирането на болния. Друг проблем е етническото и религиозно различие - жените отказват да се съблекат пред лекар мъж, а съпрузите им ставали агресивни. Няма и как да се следи дали предписаното лечение се изпълнява. „При евентуално усложняване на състоянието на болния, контрата ще остане у нас, макар да не сме виновни“, оплакват се от харманлийската доболнична помощ. Другата съществена причина е, че листите на малкото местни лекари са и без това пълни, след като обхващат не само града а и селата в общината. Ако пациентите им надвишат 2500 души, те по закон са длъжни да наемат втори лекар, което би ограничило доходите им. Освен това битува и мнението, че макар бежанците да са осигурени към момента, това няма да продължи след получаването на статут. Тогава пришълците ще трябва да се осигуряват сами, но крайното им нежелание да търсят и започват работа, поставя под съмнение бъдещия им осигурителен статус.

За да се закърпи положението, от Държавната Агенция по бежанците по спешност са обявили конкурс за наемане на 7 лекари за „осигуряване на медицинска, стоматологична и психологична помощ“ за лагера в Харманли. Обособените позиции са за лекар вътрешни болести, педиатър, стоматолог, гинеколог/за предпочитане жена/, психолог и две медицински сестри. Вътрешният лекар ще работи 5 дни по 6 часа на ден, като със същото работно време са сестрите. Останалите лекари са ангажирани по 4 часа за различни дни от седмицата, като стоматологът и психологът например са за по два дни.

Максимално възможната платима цена за лекарски труд е 14 лв/час, като към тях се приравнява трудът на стоматолога, акушер-гинеколога и психолога, а за сестрински труд е 6 лв/час. Конкурсът е обявен на 12 септември, но към настоящия момент необходимите специалисти не са осигурени.

Г. Христов