Последното/за съжаление успешно/ самоубийство в Хасковско от блок на ул. Видин

Вълна от самоубийства залива Хасковско от началото на тази година. Само до края на август са регистрирани 80 опита за слагане край на живота от страна на мъже, жени и деца. Статистиката води до фрапиращата констатация, че на всеки три дни някой пожелава да сложи край на живота си. Бройката на самоубийците всъщност е още по голяма, защото изнесените днес данни от Регионалната здравна инспекция обхващат само неуспешните опити, които завършват в Спешното. Успешните завършват в моргата. За тях отчет не се води, включително и от полицията, но ги има, и то немалко. Само за два летни месеца, и само в Хасково, двама млади мъже сложиха край на живота си след фатални скокове от терасите на жилищата си.

Ръстът на самоубийствата е очевиден, особено в сравнение с предходните години. За същия период на миналата година опит за край на всичко са направили 69 души, докато преди две години самоубийците са били с 50 % по-малко. Възрастта на самоубийците води до истинско безпокойство - мнозинството от тях са на идеалната за развитие в живота възраст между 30 и 40 години. Стига да виждат перспективи за това развитие. „Това са хора, които не виждат своя път в живота, начин да се впишат пълноценно в обществото. В един момент психиката им дерайлира“, коментира обръгналият на много такива случаи д-р Димитър Кючуков от хасковското Спешно. Именно там са на първата линия между живота и смъртта, като се стремят да закрепят дори временно жизнените показатели. После самоубийците отиват в ОАИЛ, където освен живота им, вече се опитват да повлияят и на първопричината за самоубийствата. Много пъти обаче дори Интензивното е безсилно. Причината е, че напоследък има наистина варварски решения за приключване на всичко. „Пият антифриз, отрови, основи и особено киселини. Пораженията са ужасни и затова по спешност ги насочваме към пловдивската токсикология“, допълни Кючуков. Затова няма данни колко от тези 80 случая са завършили със смърт. Другото трудно овладявано състояние е обесването. „За последните 7-8 години отървахме само един, който се опита да се обеси. Останалите са с летален изход“, допълни старшата сестра на Спешно Хюлия Шериф.

Може би най-потресаващото в случая е, че да посегнат на живота си са решили цели 4 деца, най-малкото от което на 14 години. Някои си въобразили, че са влюбени, други изпадали в депресия в резултат на емоционални или семейни проблеми. Лекарите категорично отказаха да назоват начините, по които децата се опитват да сложат край на живота, за да не дават лоши примери. Аргументът не издържа на сериозна критика, защото подрастващите обменят помежду си подобни „начини“ и затова избраните се отличават с пълна абсурдност. Преди няколко години 15-годишен от Хасково се самоуби, след като напъха главата си в найлонова торба и пусна отровен газ.

Можем обаче да следим децата и близките за симптоми, които трябва да ни светнат червената лампа, препоръчва психоложката Красимира Богданова. На първо място затвореното поведение и отказът да се приеме външния свят. Става въпрос само за относително внезапни състояния, а не просто за интроверти, при които подобно поведение е въпрос на характер. Депресиите също са предпоставка за суицидни опити, но най-вече предходен опит за самоубийство. Почти всички самоубийци повтарят. Един от най-очевидните симптоми обаче е внезапен порив на човека да сложи в ред всичките си проблеми. За съжаление това често не е начало на здравословно „взимане на живота в ръце“, а подготовка за края. Писане на завещания, писма за сбогом и скъсване на дългогодишни връзки са видимата проява на бъдещия фатален импулс.

Хасковлии не ходят на психолог, което е почти задължително за предотвратяване на подобни състояния. Затова психологът отива при тях. От месец Спешното предлага консултация с квалифициран психолог всеки вторник от 8 до 13 часа. Повече склонни да потърсят помощ са жените, защото за мъжете ролята на психолога често се поема от чашката с приятел. Това всъщност е здравословен импулс /ако не се прекалява/, защото се разтоварват от фобиите и проблемите си, похвали силния пол психоложката Богданова. Ако мъжете се отървават с алкохол /само един се е пробвал след пиене и опиати/, то жените се спасяват с познатото „Ало мамо“. Работата е там, че когато мъж тръгне да слага край на живота си, той обикновено го прави успешно и затова огромното мнозинство самоубийци са мъже. Жените не са толкова „сериозни“ в опитите си. Като усетят, че работата става дебела, се обаждат за помощ - най-вече на роднини или направо на линейките.

Ако въобще може да бъде някакво утешение, самоубийствата у нас са с почти същия процент както и в страните от "уредения" Запад. Явно безпътицата има много имена.

Г. Христов

Д-р Кючуков обяснява зловещия феномен с безпътицата, в която изпадат младите хора