Почитател на сливовицата следи за ценния градус

Загорели тръпнат в очакване сливата да пусне. Почитателите на домашното уиски са като попарени от вестта, че гроздето отиде по дяволите заради дъждовете тази година. Според най-апокалиптичните прогнози до 80 % от реколтата е за изхвърляне, като десертните сортове са унищожени тотално, а мерлото и памида поне наполовина. Затова всичко живо и ожадняло се юрна да вари сливи, при това от най-свадливия тип - джанки. Въпреки че рандеманът /полезната част/ е обидно малък, зеленията бе подложена на невиждано брулене от свои и комшийски дървета. За отбелязване обаче е, че никой не пипа далеч по-сочната синя слива, която се очаква да е „ок“ следващия месец. Приносът й към ракията е в пъти по-голям от зелената стипца. Която пък се друса безжалостно, защото узрее ли на дървото, почва да ферментира там и дори за ракия не става.

С джибри от 100 килограма до 1 тон, джанговицата тръгна към казана още миналата седмица. От началото на тази пък започнаха да излизат и първите солидни количества „зелен етикет“, и то преварка. Много обаче не дочакали второто варене, а се отдали на незабавна дегустация. Старата реколта гроздовица вече приключила.

Според изконна ракиджийска мъдрост сливовицата трябва да е по-силна от гроздомицина. Ама доста хасковлии направо прекаляват. Първите партиди зелен етикет, излезли от спиртоварната до Четвърти стопански двор, бяха с изгарящите душата и небцето 60 градуса. След преварката щяло да се закове на 50 и нито градус надолу. 200 грама от това са си два промила, с вид на препатил информира балкански тип, засукващ юнашки мустаци над чашка новоизтекло собствено производство. Настояваше да почерпи, дори да подари част от продукцията, само и само да не го снимаме. На същия акъл бяха и останалите преваряващи. Заради обектива спиртоварната направо опустя откъм човешко присъствие, въпреки къкрещите до един казани. Мъртвилото се промени едва с идването на майстор-ракиджийка, дошла да проучи графика за сливите си. В града се вари, та пушек се вдига и всеки мераклия си запазва час отрано. Още повече, че цените за казана останаха непроменени - от 25 до 40 лв. в зависимост от литража на съда - 250 или 400 литра.

Потенциалът на сливовицата се увеличи драстично от небивалото поевтиняване на захарта. По магазините тя вече се намира на 1.30, а в складовете била договаряна по 1.10-1.15 лв. за килограм – солидна аванта на фона на миналогодишните 1.70 за същото количество. Изпитаната ракиена формула е кило захар - литър ракия. Джибрите давали 5-10 % от общото количество, и то ако материалът е от половин тон нагоре. Така на чувал захар със съответното количество джибри може да се разчита на 50-60 литра ракия със себестойност 3.50 за литър, изчисли казанджия, пожелал да остане анонимен. Може би да не го надушат от митниците за акциза, който едва ли влиза в сметката. Случайно или не, точно сега акцизни и еко кожодери тръгнали да вгорчават последната радост на българина с глоби и санкции.

Г. Христов

Кофи събираха скъпоценната течност от казаните

Ракиджиите дегустираха зад кадър

Средното количество донесени джибри бе към 250 кг. Целеха 50 литра продукция

Истинските майстори очакват сливите да узреят