До две години ще са необходими на държавата, за да превърне в реалност 11-те спешни центъра, които до голяма степен ще дублират работата на сегашната спешна помощ. От 1 януари 2014 г. започва събирането на екипи, изграждането на кабинети и обновяване на линейките, обясни министърът на здравеопазването Таня Андреева по време на днешното си гостуване в сутрешния блок на „Нова телевизия".

Вчера стана ясно, че държавата е осигурила 47 млн. лева за създаването на 11 спешни болнични комплекса, които ще заработят в областните болници на Монтана, Плевен, Велико Търново, Шумен, Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Пловдив и Благоевград.

Андреева поясни, че центровете ще представляват „малки Пироговчета", оборудвани според всички правила за оказване на по-бърза, навременна медицинска помощ на територията на страната. Те ще се намират на територията на лечебно заведение, където при необходимост по всяко време ще могат да се намесят и различни специалисти.
Освен спешните екипи, които ще ходят по места и ще транспортират пациентите, в самия здравен център ще има приемно и болнично спешно отделение. В приемното ще се прави първоначална оценка на състоянието, откъдето пациентите ще се пренасочват за необходимото лечение.

Спешната помощ ще продължава да изпълнява досегашните си функции, а екипите им ще работят в тясно сътрудничество със спешните центрове, т.е. новите центрове няма да се различават много от сега съществуващите, стана ясно от думите на министъра.

Андреева обяви администрацията в спешните центрове за „силно раздута, което налага поддържането на ниски заплати за персонала". Въпреки това тя не поясни как създаването на нова структура, която ще работи успоредно с вече съществуващата, може да намали разходите.

Според Андреева „целта на проекта е смъртността за следващите четири години да падне с 10%". В края на ноември Евростат публикува данни за смъртността в страните от ЕС през миналата година, според която България е класирана на първо място с 15 смъртни случая на хиляда души от населението. Намаляването на този показател с 10% ще доведе до спад от 13,5 на хиляда души, което означава, че и след четири години страната ни ще продължи да оглавява черната статистика.

„Правим всичко възможно заплатите на лекарите в спешните центрове да се увеличат. От 1 януари готвим увеличение с 10%, което не е адекватно, но не можем изведнъж да постигнем двойно по-високи заплати", каза още Андреева

Андреева обяви, че здравното министерство смята да въведе задължителни консултации в АГ кабинетите в контекста на демографската криза. Тя изтъкна, че родителите се отказват от второ и трето дете е поради икономически, а не здравословни причини. Андреева обаче не успя да поясни как реформите в здравната система могат да променят тази тенденция.

На въпрос от водещия Виктор Николаев относно липсата на направления и проблемите с достъпа до специалист на здравно осигурените лица, министърът заяви, че тази тема е „манипулативна". Тя защити неблагоприятната ситуация с аргумента, че здравеопазването е в „безпрецедентна криза, а Здравната каса няма нито лев резерв". Въпреки това Андреева не пропусна да се похвали с подписването на национален рамков договор и похвали НАП заради двойно повишената събираемост на здравните вноски през последната година.

Андреева не пожела да коментира смъртта на 8-годишното момиченце от Кюстендил, което почина от пневмония след отказано болнично лечение. Здравният министър заяви, че ще изчака проверката, за да се произнесе по случая.