Ограденият град Коулун, наричан още Градът на анархията и Градът на мрака се намира в Хонг Конг. В съвременната история това е най-гъсто населената, най-престъпна и най-неуправляема известна територия.

Ограденият град е бил китайски военен форт. Предвръща се в анклав, след като територията минава във властта на Великобритания през 1898 година. Населението му рязко се е увеличава след японската окупация на Хонг Конг по време на Втората световна война.

През 1987 г. Ограденият град има 33 000 жители на площ 26, 3 дка (0,026 кв. км). Преобладаващата част от жилищата - над 60%, са с площ 23 кв.м., без вода и канал, почти без светлина.

От 1950 до 1970 г. се контролира от Триадите и там се шири проституция, хазарт, и употреба на наркотици.
През януари 1987 г., правителството на Хонг Конг обявява плановете си да разруши Оградения град. След труден процес на изгонване, разрушаването започва през март 1993 г. и завършва след малко повече от година. Мястото е превърнато в Парк Ограденият град Коулун. 

Снимките са на фотографа Грег Жирар от Ванкувър. Той решава да посети прословутия бедняшки квартал с ясното съзнание, че  може да се не върне жив. За щастие, върнал се жив и благодарение на това светът има серия от завладяващи снимки, които показват колко близка може да бъде връзката между архитектурно пространство и социално поведение.

Факт е, че Хак Нам в архитектурно отношение се е разраствал с течение на времето в зависимост от нуждите на обитателите му. Вместо да бъде конструиран в съответствие с предварително съществуващ план, пристройки, проходи, пространства със социално предназначение се появяват хаотично. С пристигането на нови заселници се променял социалният модел на общността, в съответствие с това и застроявнето се променяло. 

Книгата "Град на мрака" с фотографиите от Хак Нам на Грег Жирар, е публикувана през 1993 г. В нея може да бъдат видяни всички страни от живота в бедняшката цитадела, но няма нито един кадър с полиция. Техните посещения са били твърде редки. Сред престъпници, наркомани и проститутки, в Оградения град функционира микро общество, със собствени магазини, лекари, фабрики и училища. Както пише в книгата: "Чрез непрекъснат процес на разрушаване и възстановяване - никога с архитектурен план - отделните сгради постепенно се хомогенизирали. Само на нивото на улицата старата обществена пътна мрежа все още съществува, но с пристройки, стъпили върху нея или плътно над нея.  Тъмно, мръсно и мизерно". И все пак по някакъв начин всичко това е работило. Без план, без разрешение, без контрол. Хармонична анархия.

Правителството похарчва 350 милиона долара (USD), за да компенсира 33 хил. жители и фирмите в Хак Нам, както и за плана, разработен от специален комитет. Една част от хората отказали да се изнесат и били изселвани принудително в течение на месеци. Така мизерията, лошите битови условия, престъпността и тоталната липса на контрол си отишли от тази точка на планетата, заедно с 14-етажния архитектурен хаос.

Градът на анархията от птичи поглед

Зъболекарски кабинети

Късче небе