Някъде там, в сърцето на Източните Родопи, край Момчилград, се извисява връх Дамбалъ. Днес той е известен не само с красотата, но и с лечебните води, които бликат от земните недра в тази местност. Хора от цяла България, а дори и от съседни страни, ежедневно се отправят към този извор на живот. Целта е една – здраве и изцеление за всички, докоснали се до тази светиня.

Мястото привлича най-много посетители в навечерието на Гергьовден. На 5-ти срещу 6-ти май тълпи от миряни се отправят към върха. Пътят е дълъг, предимно каменист и черен, но е нищо пред чудото, което ще ги сполети веднъж щом стигнат до заветния извор. Всички притаяват дъх и чакат да настъпи полунощ. Тогава християните отбелязваме Гергьовден, а мюсюлманите също празнуват- Хъдърлез. Може би в това се крие част от магията. Хора, различни по потекло и вяра, стават едно в очакване на чудото – водата става лековита. Легендата гласи, че светиите Хъдър и Иляз посещават извора едновременно и започват да обикалят в различни посоки, за да помагат на хората. Те нямат човешки образ, не са нито горе на небето, нито долу на земята. Магията е в това, че те се срещат само в уречения ден и тогава водата придобива чудодейна сила.

Много страдащи са се изцелили тук. Смята се, че изворът лекува деца с говорни дефекти. Но вече за Дамбалъ се твърди, че има универсални лечебни свойства. На това се дължи и голямата му посещаемост. Хора с недъзи, потопили болните си нозе във лековитата вода по изгрев, биват изцелени.

Някои хора идват просто, за да си налеят вода, по възможност след полунощ, когато тя е лековита. Всичко е въпрос на вяра. Вярата прави водата вълшебна. Щом вярваме, значи ще се излекуваме. Вярата ще ни даде сила.