Когато говорят за глобалното затопляне, хората се интересуват преди всичко от средната температура на въздуха близо до повърхността на Земята, но това е само една от черешките на тортата. Може и да не сте забелязали, но Световният океан е толкова огромен, че задържа много повече топлинна енергия от атмосферата. 90% от енергията, добавяна в климатичната система от човека, се поглъща от водата на планетата.
За съжаление е трудно да се следи този процес. На сушата температурата се измерва от множество метеорологични станции, но в морските простори те не достигат. В началото на 2000 г. започна разгръщането на автономната флотилия инструменти „Арго”, която рязко повиши количеството данни, но това, което се случва в дълбоките води, остава загадка и до днес, пише "МегаВселена", позовавайки се на "Аrs Тechnica".
През 2010 г. изследователите са открили дисбаланс в световното разпределение на топлина. Ако се измери енергията, която са уловили произведените в последно време парникови газове, то ще стане ясно, че атмосферата и повърхността на океана не са се затоплили така силно, както би следвало. Този дефицит се натрупва от 2004 г. Едни смятат, че той е резултат от допустимата грешка, други предполагат, че „изчезналата” енергия следва да се търси в морските дълбини. Освен това бързото затопляне на атмосферата през 90-те години в резултат на силния Ел Ниньо, се е забавило в началото на новия век заради Ла Ниня и мнозина сметнаха, че глобалното затопляне е приключило, а учените може да се прибират у дома.
Нова светлина върху проблема хвърля изследване на Магдалена Балмаседа и Ерланд Келън от Европейския център за прогноза на времето и Кевин Тренбърт от Националния център за изследване на атмосферата (САЩ). Те събрали и отново анализирали резултатите от измерването на температурата на водата от 1958 до 2009 г.
Оказва се, че намаляването на количеството топлина, заключена в океаните, съвпада със силните изригвания на вулканите, които изхвърлят в атмосферата блокиращи светлината частици. Освен това е отбелязано снижение след 1998 г., запомнена с невероятно силно Ел Ниньо, поради което световната температура поставила нов рекорд.
Ел Ниньо подразбира повишаване на температурата на повърхността в източната част на Тихия океан и част от тази енергия се предава на атмосферата, вследствие на което тя се нагрява. Но изпарението едновременно означава охлаждане на океана.
С приключването на този период количеството топлина в океана е продължило бързо да се увеличава, особено на голяма дълбочина. Изследователите подчертават, че затоплянето на водата под 700 метра няма аналог. Около 30% от затоплянето на океаните след 1998 г. се падат именно на тази дълбочина.
Защо точно тази част на Световния океан натрупва топлинна енергия толкова бързо? Очевидно това е свързано с измененията в неговата циркулация. Едно от изследванията показало, че Ла Ниня и Тихоокеанското декадно колебание са предизвикали временно затишие на повърхностното затопляне, докато дълбочините трупат енергия. И когато обстоятелствата за пореден път се променят, тази топлина ще нагрее повърхността на океана.