Главният редактор на "Златоградски вестник" Ефим Ушев се пребори по съдебен ред с рекета на банката

Решения на РС-Златоград, потвърдени и от Окръжен Съд -Смолян, дават възможност и на други потърпевши граждани да заведат дела и да си върнат отнети им чрез натиск суми.

Окръжният съд в Смолян реши окончателно и третото дело, заведено от Пощенска банка срещу редактора на „Златоградски вестник” Ефим Ушев, в негова полза. Така казусът „Банките срещу гражданите” получава ново развитие и е вече с нормативен прецедент за решаване на този сблъсък в полза на пострадалите от банковия тормоз в страната. Около 1200 лв. искаше банката от златоградския журналист, с измислените претенции за такси и лихви от едногодишното притежание на кредитна карта „Американ експрес”.

Оказа се, че по сключен между страните договор, за срокът на притежание, ползван от Ушев, такси не се начисляват, а картата е унищожена веднага след това, за което е съставен и протокол от клон на същата банка. Банкерите обаче се позовават на някакви вътрешни правила, известни само на тях, което обстоятелство не им пречи да настояват те да се спазват и от „жертвата” (приносителят на карта).

След многомесечен телефонен тормоз с директно рекетиране да плати „дължимата” сума, срещнала твърд отказ от страна на вестникаря, банката наема софийски съдия-изпълнител, който без всякакви законови процедури запорира банковата му сметка и изтегля оттам (отново незаконно, установява впоследствие съдът), наличните 17. 80 лв., с нареждане всяка постъпила там сума да му се прехвърля автоматично. Последвалата продължителна съдебна сага, в която е въвлечен журналистът, недвусмислено установява, че Ушев не само не е ползвал нито веднъж картата до връщането й на банката, но и „не е получавал нито едно месечно извлечение за дължими суми, нито пък покана за плащане или уведомление за разваляне на договора, съгласно Общите условия на банката”. Нещо повече – той е подал в срок писмена молба за отказ от ползване на картата, която е унищожена пред него от клона на банката. В хода на делото вещото лице установява, че отказ от такова прекратяване банкерите са пратили във Велинград, „неизвестно защо”, пише съдът и заключава:

„Законосъобразно и обосновано Районният съд в Златоград е приел в мотивите на решението си, че договора е прекратен в деня, когато картата е върната от картодържателя, без въобще да е ползван кредитния лимит и без преди това да са предявени към ответника искания за съществуващи задължения”.

В цитираното решение на РС-Златоград се казва още: „Съдът приема, че липсва основание за дължимост на исковата сума, поради което искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан”. А в своята защита да Окръжния съд, Ушев пише: „…Както съм отбелязал и в предишните си показания пред ЗлРС, декларирам и пред вас, че никога не съм ползвал и една стотинка от кредитната карта на Юробанк, върнал съм я веднага след изтичане на определения без такса за ползване срок, унищожена е пред мен без да ми е предявявана дължима сума за плащане. Не съм получавал нито едно месечно извлечение за дължими суми, нито пък покана за плащане или уведомление за разваляне на договор. Договорът за кредитна карта е прекратен по моя писмена молба…”

Решението на Районния златоградски съд, потвърдено и от Окръжния в Смолян, местни юристи определят не само като справедливо, но и като вид „държавнически акт”, който защитава от посегателство не само конкретно лице, а може да се ползва и от други потърпевши „картодържатели”, поддали се на банковия рекет и платили суми само за това, че са държали известно време някаква натрапена им и не ползвана от тях карта.

Съдът обезсилва  и заповедта за изпълнение на парично задължение и Изпълнителния лист на софийския частен съдия-изпълнител, а за банката, освен консумирания позор, остава да заплати и разходите по трите дела, които са на стойност, близка до стойността на фалшивия иск, заведен срещу редактора на местния вестник.