Мало и голямо от "Могила" остава на улицата след като РДНСК ще ги руши

5 ромски фамилии от квартал „Република“ ще останат без дом до няколко седмици, след като багерите на ДНСК тръгнат срещу незаконните им къщи. Заповедите на строителния контрол се жалят в хасковския административен съд, но по признанията на самите роми „нема начин, ще ни бутат“. Това им го казал и виден хасковски адвокат. Потърпевшите нямали пари за защитник и се представляват в съда сами. Заключителните им дела са на 14-ти, 19-ти, 25-ти март и така през няколко дни. Ако разбира се не бъдат отложени отново. Това се е случвало нееднократно. Иначе констативните протоколи на ДНСК са от 29-ти май 2012-та година. „Когато съда потвърди нашите заповеди и ако това стане, пристъпваме към действие. Преди това естествено ще има покана за доброволно премахване“ коментира нещата по принцип шефа на РДНСК Анна Джурова. Колко време ще отнеме процедурата тя не можа да каже. “Имаме и други неща на главата“ уклончиво отговори г-жа Джурова, с уговорката, че не е запозната точно с конкретния казус. 

А той започва трагикомично. Макар че са строени преди 15-20 години, къщите са констатирани за незаконни на 29-ти май миналата година, когато РДНСК прави проверка по жалба на жители от съседен блок. Строителния контрол оглежда къщите на тази „Могила“ / В Република са 4 улици с това име/, които са зад легендарния блок 42-ри в Орфей. Блокът е известен с това, че приютява огромна част от ромската общност, които за благодарност го е опустошила напълно. Къщите пък са на 7-8 метра от стените на самия блок.

Без изненада, контролът постановява че строежите са незаконни, още повече че жителите им нямат никакъв документ за тях. Няколко дни по-късно дошла нова "делегация". От името на ДНСК им казали, че са незаконни и ще ги бутат, няма как. Но да не се притесняват - щели да им дадат общински жилища.

Защо ромите решили че държавна служба ДНСК може да им даде общинско жилище не е ясно, но явно говорещият тези небивалици е имал тяхното доверие, защото всички от „Могила“ предоставили данните от личните си карти. Било необходимо за общинските жилища.

Седмица по късно дошли констативните протоколи и заповедите за премахване на къщите им. Някъде в небитието изчезнало и обещанието за общински жилища. Ромите дори отишли да си ги търсят в общината, но не ги допуснали вътре. На логичния въпрос откъде - накъде смятат, че им се полага общинско жилище, "ужилените" реагираха объркано: „Ами нали сме незаконни“.

Извън абсурдността на ситуацията обаче, бъдещото разрушаване може да отвори много лични драми. Защото близо 60-те жители на 5-те къщи остават на улицата и няма къде да отидат. Нямало кой да "сгъчи" многобройните им домочадия. 

Бисерка Йорданова върти домакинство от 10 души, а 17 годишната и дъщеря е бременна в седмия месец. Снаха и пък е с 3-месечно бебенце, което основно държи на ръце, щото у тях няма място къде да го сложи. За отбелязване бе, че децата бяха чистички и добре облечени и нито едно не изглеждаше недохранено. Родителите им говореха правилен български, някои дори без акцент. Повечето имали работа. Мартин Алексиев с гордост заяви, че поддържа 4-ма ученика и много следял дали ходят на училище. Всеки спастрен лев отивал за тях. Къщата си построил преди 15 години и нямал представа защо досега всичко му било наред, а сега станал „незаконен“. „Всички в Махалата са като нас. Значи и те са незаконни, защо не ги пипат“ попита логично той. Придошлите на сеир комшии от същинската „Република“ пък млъкнаха за малко и с наведени глави потърсиха някакво друго занимание.

Единствената молба на жителите от „Могила“ е някой да ги чуе. Смятат/ може би с основание/ че ако държавата им взема нещо, то е редно да ги компенсира. Ако не може - да ги остави на мира. На никого не пречели освен на шепа завистливи съседи.

Г. Христов

Бъдещи жители на улицата

Поне 4 поколения ще бъдат потърпевши от решението

В дома на Бисерка са бременната и дъщеря/в синьо/ и снаха с 3-месечно бебе/в червено/

Мартин се чудеше те ли са най-незаконните от република

Незаконните къщи си имат и дворчета

Незаконно

Идилия

Всички деца от улицата ходели на училище. Повечето от родителите-работели