Конят не е черен. И няма бял сняг. Само изсъхнала, жълта трева. 02.08. 2012г. София -„Люлин”- оживен булевард. Очите на случайно минаващата от там Кателина Гатева са приковани от покъртителна гледка.

В тревата, като захвърлена и непотребна вещ лежи кон. Пребит, покрит с рани, безпомощен. Очите му дори не търсят помощ, ни съчувствие. Предал се е ! Човешкото бездушие, профучаващо в бързите си автомобили, булевардно безразлично го подминава... И защо не? Нима не е по- лесно да заровиш нейде дълбоко човечността си и да успокоиш съвестта си, че някой друг, вместо теб... Като трите маймуни : „Не знам, не чух, не видях ”.

Но Кателина не е замесена с тази мая . И се започва...Снимките на кончето вдигат на крак в късна доба ФБ приятели. Заваляват съвети, включително и на хора от чужбина. На мястото се събира група от случайни минувачи, готова самоотвержено да помага. Кой с каквото може. Късно е ! На кого да звънят? Разбира се, първото, което ти идва на ум е 112. От там с равен тон отговарят, че телефонът е само за спешни случаи и то за ХОРА! Дежурният оператор от 112 безотговорно снема отговорността от собствените си плещи . Дава съвет - да търсят полицията. Топката е прехвърлена. Друг да му мисли. Така работи 112 !

Групата решава да търси ветеринари. Надяват се да попаднат на ветеринарен лекар, но пък трябва и голямо сърце да носи . Все пак- почти полунощ е. Акцията е спасителна, доброволна , безплатна. И О, ЧУДО ! Не е за вярване! На зовът за помощ откликват. Не един, а двама - д-р Асен Векилски и д-р Марио Грешков от „Vet Medikal asistents”. Случва се ВТОРОТО ЧУДО!. След инжекцията, кончето се изправя на крака. Ами сега? Накъде? Къде да го водят? Кой ще го прибере и настани? Започва се лудо въртене на телефони в конни бази. И ТРЕТОТО ЧУДО е факт - от конна база „Нова звезда” се наемат да приютят изстрадалото животно. Специален фургон е подсигурен от д-р Векилски. До групата граждани от самото начало неотлъчно и до края стои патрулка на 9-то Районно. Случайно минавали. Видели, останали, помагали. Не като трите маймунки. Родната полиция. Е как да не ги разцелува човек, когато го заслужават!

Не зная как са се чувствали Кателина и верна дружина в момента, когато фургона е потеглил , придружен от патрулката. Може би като Алиса в страната на чудесата . Тези хора заслужават дълбок поклон! А Кателина? Тя ще се прибере в къщи и ще заспи спокойно. С чувство на удовлетвореност. Гушнала под завивката чистата си съвест. Такива случки като тази, такива хора като тези, ми връщат вярата, че не всичко е загубено. А онези, булевардно безразличните...Те да му мислят какво загубиха.

Евгения Матева

Вижте цялата история тук