По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред вратите на рая. В очакване на Свети Петър те разсъждават, дали не е по-добре да се оженят в рая, така и така са били тръгнали да вършат тая работа..
Излиза по едно време Свети Петър и те го питат. Той се позамисля малко и казва:
- Хм, не знам , не знам. Чакайте да проверя нещо.
Влязъл свети Петър в рая, няма го една, две седмици и пак се появява.
- Да - усмихнат казва той - можете да се ожените в рая.
- Чудесно! Добре де, ами ако нищо не излезе от брака ни? Можем ли да се разведем?
Лицето на свети Петър се налива с кръв и той крясва:
- Абе вие, да не сте луди бе!? Две седмици обикалям из рая, да ви търся свещеник, мислите ли, че тук ще мога, да ви намеря и адвокат!?!!
Младоженци
5,402 прегледа
Следващ →
Още вицове
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Обява:
"Опитни избиратели срещу прилично заплащане ще направят от Вас президент на Република България.."
- Какво си ти?
- Мишчица.
- С такива големи очи?
- Акам!
Знаеш ли защо колелата на влака тракат?
- Не, защо?
- Ами, нека вземем един влак. Като се абстрахираме от вагоните, какво остава? Локомотива! Като се абстрахираме от локомотива, остават колелата. Нека се абстрахираме от всички колела, освен от едно. И така, колелото представлява нищо друго освен един кръг, лицето на което е пи по ер на квадрат. Като се абстрахираме от пи и от ер остава един квадрат. Е много ясно, че един квадрат като се движи по релсите ще трака!
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
— Хвърли и другата, че да заспя спокйно!