18 век: млад рицар в доспехи и с шпага гадае с маргаритка: "обича ме, не ме обича..."
19 век: млад джентълмен във фрак и с цилиндър гадае с маргаритка: "обича ме... струва ми се: ще ми пусне, няма да ми пусне..."
20 век: младеж в дънки гадае с маргаритка: "обича ме? на кой му пука... Ще ми пусне? Мноо ясно.... Ще ми стане, няма да ми стане..."
21 век: същество от неопределен вид гледа една маргаритка, емблемата на ICQ, и чете в монитора: "обичам те! искам те! хайде да се видим!" И гадае: "мъж - жена - активен - пасивен"
Разни
1,729 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Защо ходиш все по погребения, а никога на сватби?
- Защото на погребенията никога не питат: "А кога ще дойде твоят ред?"
- Ах, тате, колко ми е тъжно преди сватбата! Как ще се разделя с мама?!
- Не се притеснявай, дъще! Говорих с годеника ти - ще я вземеш с теб.
В новините: "Арестуваха катаджии, организирани в престъпна група"...тавтология някаква се получава....престъпна група организирани в престъпна група, а;-)?
Седи един мъж на брега на язовира и лови риба. Рибата изобщо не кълве. По едно време мъжът вади бутилка ракия, сипва си една чаша и точно в този момент плувката потрепва. Мъжът държи с една ръка чашата, а с другата вади въдицата. На куката виси мъничка рибка, която се откача и пада в чашата с ракия. Мъжът погнусено бърка с два пръста в чашата, вади рибката и я мята във водата, след което изпива ракията. Изведнъж рибата започва да кълве като луда. Само за половин час мъжът улавя десет килограма риба и доволен си тръгва към дома. На дъното на торбата лежат две големи риби. Едната казва на другата:
- Голема гад излезна онва малкото. Как ни прекара само ... неговата м... Хващал бил, черпел бил по ракия и после пускал обратно във водата ...
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.