Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях:
- Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек)
- Не, не мога преди сватбата.
Тя си помисли: какъв джентълмен.
Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат преди да пресекат улицата .-Стивън Хокинг