България е осъдена да плати 25 хил. евро обезщетение на Елка Атанасова, защото не е предприела навременни и ефективни действия срещу незаконния въгледобив под дома ѝ в пернишкия квартал „Рудничар“. Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е взето във вторник, след като българските институции и съдилища не осигуриха ефективна защита срещу продължителния риск за жилището на семейството ѝ.

Делото беше заведено от Елка Атанасова с подкрепата на Екологично сдружение „За Земята“, „Грийнпийс - България“ и правозащитната организация Client Earth.

Решението на съда в Страсбург потвърждава, че държавата е длъжна да защитава собственост на гражданите с реални и адекватни действия - нещо, което не е сторила.

„Институциите са били добре запознати с незаконния въгледобив и риска за гражданите години наред, но вместо да предприемат действия, всяка е указвала на другата на направи това. Съдът в Страсбург ни казва, че това „прехвърляне на топката“ между институциите нарушава правата на гражданите и международните задължения на страната ни“, коментира Регина Стоилова, един от адвокатите по делото.

Присъденото на Атанасова обезщетение е 20 000 евро за имуществени вреди и 5000 евро за морални.

Случаят е от 2010 г., когато под къщата на семейството започват незаконни изкопни дейности. В продължение на години майката на Елка подава сигнали до общината, полицията, прокуратурата и Министерството на енергетиката. Всичко е подробно документирано, с входящи номера, дати и описания на риска, общо 76 страници с детайлно описание на ударите на кирките и мъжките гласове, които се чуват в дома на Елка, както и страха от среща с незаконните копачи или от срутване на къщата. Полицейските проверки и няколкото нищожни глоби, наложени през годините, не спират копачите.

През 2013 г. в района на „Рудничар“ започват да се активират свлачища. Отварят се дупки с диаметър от 1-1.5 метра и пукнатини в земята от няколко метра. Едно от свлачищата от 2015 г. сериозно уврежда основите на къщата на Елка, стените се напукват, а имотът е обявен за опасен. Още през 2013 г. рискът от срутване, животът в постоянно безпокойство и липсата на адекватна реакция от институциите принуждават Атанасоваа да напусне дома си и да започне живота си отначало другаде. След неглижирането на случая от общинските институции и съд, тя се облъща към Европейския съд по правата на човека.

„Това решение е ясен сигнал, че държавата не може да абдикира от задълженията си, когато гражданите ѝ са изправени пред реална и продължителна опасност. Незаконният въгледобив в урбанизирана територия не е частен проблем – той е въпрос на върховенство на правото“, коментира Радостина Славкова от „За Земята“, цитирана в съобщението за съдебното решение.

С него се създава важен прецедент за случаи, свързани с екологичен риск, индустриална безстопанственост и институционално бездействие. То задължава българската държава не само да изплати справедливо обезщетение, но и да гарантира, че подобни нарушения няма да се повтарят.

„Казусът е показателен за ролята на гражданските организации в отстояването правата на хората. Две български организации и една международна работят над десет години за решението на Съда по правата на човека, което присъжда обезщетение за претърпените вреди, но по-важното — потвърждава задължението на институциите да предприемат адекватни действия, когато правата на гражданите са под риск“, коментира Регина Стоилова.