„Черната“ енергетика все още има прекалено голям дял у нас

България трябва да разработи стратегия за отказ от въглищата с ясни срокове за затваряне на тецове, запазване на резервни мощности за покриване на дисбаланси и инвестиции в други производства на енергия.  Липсата на такъв план отблъсква инвеститорите и носи несигурност и рискове за засегнатите райони и за цялото общество.

Това коментира Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в своя анализ за състоянието на българската икономика и предизвикателствата пред нея. В документа се посочва, че у нас „черната“ енергетика все още има голям дял.  

Въглеродните емисии,

отнесени към брутния вътрешен продукт (БВП), са много над средното за страните - членки на ОИСР.  В периода 1990-2023 г. има значимо подобрение - свиване  с 55%, но това не е достатъчно, се отбелязва в анализа.

Основен източник на емисии е енергийният сектор, следван от транспорта и използването на твърди горива за отопление в сградите. 98% от въглищата, които се добиват в страната, се използват за производството на електроенергия и за отопление, само малки количества отиват за износ. В същото време високата цена на квотите за въглеродни емисии, търгувани през европейската схема ETS (84 евро за тон през 2025 г.), правят електроенергията прекалено скъпа и непродаваема.

Средната възраст на българските въглищни централи 41 години, до края на експлоатационната им годност остават около 15 години. България има възможност да улесни раздялата с въглищата с европейски средства - като Фонда за справедлив преход.

Някои съществуващи ТЕЦ могат да преминат

към нисковъглеродно производство

или да използват изградената инфраструктура за инсталиране на батерии, се казва в обзора. И се посочват два добри примера -  двете „американски“ централи в Маришкия басейн. AES Гълъбово тества преминаване към биогориво, а на територията на ТЕЦ КонтурГлобал, която от миналата година не работи, е изградена една от най-големите мощности за съхранение на енергия в региона. 

Затварянето на мини и въглищни тецове (Стара Загора, Перник и Кюстендил) ще наложи специални мерки за работилите в тях. От ОИСР отбелязват, че синдикатите настояват за прилагане на схеми за ранно пенсиониране. Но има по-добри решения. Програма за подкрепа на алтернативна заетост на хората с до 75% от предишните им доходи за срок от 45 седмици (каквато действа в Канада) би коствала около 156 млн. евро, които могат да бъдат осигурени от Фонда за справедлив преход, се изтъква в анализа.

При отказа от въглища от съществено значение е

развитието на алтернативи

Според ОИСР ядрената енергетика е една от тях, като се очаква новите реактори, планирани в съседство с Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, да бъдат въведени в експлоатация около 2035 г. А дотогава енергийната система ще разчита на възобновяеми енергийни източници. 

Бързият ръст на мощности за съхранение на енергия (батерии), подновяването на работата на ПАВЕЦ „Чаира“ и плановете за нови ПАВЕЦ на язовирите „Батак“ и „Доспат“ ще допринесат за по-добрия баланс на зелените мощности и ще стабилизират системата, се казва още в анализа. Част от батериите се изграждат с пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и България трябва да побърза с придвижването на проектите, за да не загуби средствата, защото срокът за усвояването им изтича тази пролет.