Нападението от 7 октомври 2023 г. даде началото на двугодишната война, която Израел води срещу Хамас в палестинската територия Газа.

Израел определи 7 октомври като своя „11 септември“ – нападение, при което загинаха близо 1200 души, а над 5000 бяха ранени. Освен кървавата атака, терористичната организация взе 251 души за заложници, от които 240 бяха цивилни, включително деца. Сред тях имаше 12 американски граждани. В момента 48 заложници все още се намират в плен, не е ясно колко от тях са живи.

Неочакваната атака въвлече Израел във война с „Хамас“ – конфликт, който доведе до десетки хиляди жертви, сред които и много цивилни. Според контролираните от Хамас власти в Газа, броят на убитите палестинци надхвърля 66 000 души. Израелските власти, водени от министър-председателя Бенямин Нетаняху, се заклеха да изкоренят ислямския тероризъм, който от десетилетия атакува страната.

Подкрепяни от Ислямската република Иран, „Хамас“ и ливанската терористична организация „Хизбула“ ръководят нападенията срещу Израел, в които участва и самият Иран. В отговор Израел предприе множество прецизни удари срещу двете групировки, с цел да ликвидира техните ръководни структури.

В рамките на операцията „Мрачен пейджър“ (Operation Grim Beeper) израелските служби проведоха изключително сложна акция, при която прихванаха и минираха хиляди пейджъри, използвани от членове на „Хизбула“ в Ливан. Едновременното задействане на устройствата през септември 2024 г. уби 12 души и рани хиляди други. Няколко дни по-късно Израел извърши целенасочен удар в сърцето на Бейрут, при който бяха ликвидирани висши ръководители на „Хизбула“, включително и нейният лидер Хасан Насрала. Успоредно с атаките срещу „Хизбула“, Израел насочи усилия и срещу ръководството на „Хамас“, при което загинаха няколко от водещите фигури на организацията.

Израелският отговор на събитията от 7 октомври предизвика вълна от противоположни реакции по света, водейки до ръст на антиизраелските и антисемитските настроения, включително и в САЩ. Според Антидефамационната лига, войната е „предизвикала взрив на антисемитизъм“ в цялата страна, като броят на нападенията срещу еврейски граждани рязко нарасна, особено в университетските среди. През май нападател откри огън пред Еврейския музей на столицата Вашингтон, при което двама служители на израелското посолство бяха убити. Стрелецът беше обвинен в две федерални престъпления, мотивирани от омраза.

Месец по-късно САЩ бяха въвлечени още по-дълбоко в израелската „война срещу тероризма“, след като двете държави предприеха съвместни действия срещу иранския режим и неговите ядрени способности. Съвместно с Израел, САЩ извършиха „успешни“ удари по ирански ядрени обекти. Президентът Доналд Тръмп обяви, че мисията е изпълнена с „висока прецизност“, като са поразени трите основни ирански ядрени центъра – Фордо, Натанз и Асфахан. Той защити действията, заявявайки, че те са необходими, за да се предотврати ядрената заплаха на Иран срещу света.

В отговор Иран насочи ракети към американска военна база в Катар, но атаката беше осуетена, след като Техеран предварително предупреди САЩ. Въпреки непоколебимата си подкрепа за Израел, Тръмп изрази дългогодишното си желание за мир в Близкия изток, особено по отношение на войната в Газа.

Лъч надежда се появи миналата седмица, когато президентът прие Нетаняху в Белия дом и двете страни представиха 20-точков мирен план на Тръмп, насочен към разоръжаване на „Хамас“, изтегляне на израелските сили от Газа и освобождаване на останалите заложници. Израел и няколко арабски лидери одобриха плана, като топката бе прехвърлена към ръководството на „Хамас“.

До петък сутринта (3 октомври) президентът на САЩ изгуби търпение и постави твърд краен срок на терористичната организация. Той повтори предупрежденията на Нетаняху, че ако „Хамас“ не приеме споразумението, Израел ще довърши започнатото – с пълната подкрепа на американския лидер. До петък вечерта „Хамас“ отговори, че приема сделка за размяна на пленници, включваща освобождаването на оцелелите заложници и предаването на телата на загиналите, както и продължаване на преговорите.

Към събота вечер (4 октомври) президентът обяви, че Израел е приел „начална линия на изтегляне“ в Газа. „Хамас“ принципно се съгласи с плана по отношение на освобождаването на всички заложници, но настоява останалите части от плана (като разоръжаването и бъдещото управление на Газа) да бъдат предмет на по-нататъшни преговори.

На 7 октомври 2025 г. започват непреки преговори в Кайро между Израел и „Хамас“ с посредници, за да се финализират детайлите по споразумението и примирието да влезе в сила. Тръмп призовава всички страни да действат бързо.

Очаква се, че примирието може да влезе в сила незабавно, щом „Хамас“ потвърди окончателно приемането на основните условия, особено освобождаването на заложниците.