Колко лесно се забогатява от власт в България

Галина Делинова 1,631 прегледа 0 коментара

Хората във властта са длъжни да обявяват финансовото си състояние, но реален контрол в България няма. Декларациите за имущество и интереси са по-скоро удобен параван, който помага богатството им да остане „в сянка“.

В България входът в политиката е като купен от тотомилионер фиш - сигурен път към първия милион. Замогването е гарантирано, все едно къде партията поставя човека си - кмет на община, депутат, член на регулатор, борд на държавен холдинг/дружество, управа на болница.

Декларациите за имуществено състояние, които подават хората от висшия ешелон, очертават заможно съсловие на върха на държавата. Управленският елит може да е беден откъм гражданско доверие, но материалното му състояние е повече от добро. Властта не само дава престиж и влияние, но и гаранции за охолен живот.

Липса на реален контрол

Идеали няма, но келепир колкото щеш, сигурно щеше да напише Алеко Константинов 128 години след „Разни хора, разни идеали“. Усещането за несправедливост в България се изостря заради хроничната неравнопоставеност и липсата на реален контрол върху елита, социалното напрежение, предизвикано от безводие и проблеми в здравните услуги, безнаказаност и беззаконие, което взема жертви. Но на върха на пирамидата комфортът е гарантиран - ведно с неуязвимостта.

Разбира се, възнагражденията трябва да са високи, тъй като се основават на идеята, че когато политиците, магистратите и висшите чиновници получават добри легални заплати, нямат стимул да търсят „скрити“ доходи. Но кой в България е убеден, че „високите етажи“ ги заслужават предвид системно слабите оценки за ползите им за обществото? В доклада на „Трансперънси Интернешънъл“ за 2024 г. България е предпоследна в ЕС и изпреварва само Унгария заради „дългогодишните фасадни усилия и законодателни промени в услуга на клептократски кръгове, под лозунга за въвеждане на европейски норми“.

През юли т.г. Европейската комисия констатира замряла съдебна реформа и липса на напредък в установяване върховенството на закона в България. Наред с останалите си препоръки, от ЕК обърнаха внимание на „почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт, като се вземат предвид европейските стандарти, и по-специално като се гарантира, че са въведени ясни стандарти за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за налагане на санкции“.

„Те“ си ги избират, „те“ си ги пазят

Формално политиците, висшите магистрати и високопоставените чиновници са длъжни да обявяват имущество и финансови активи. Но в действителност никоя институция не им пречи да държат част от богатството си „в сянка“ - в офшорни сметки, чуждестранни дружества и недвижими имоти в чужбина. Контролни органи като ДАНС и Националната агенция за приходите (НАП) винаги могат да осигурят тази липсваща в имотните декларации информация.

Никоя институция в България не пречи на високопоставените държавни служители да държат богатството си „в сянка „   Снимка: BGNES

Но техните ръководства, също и на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) не са независими - те са политически избор на управляващо мнозинство. С политически зависимости е обременена и прокуратурата.

Сега да си представим как някой, който иска да подаде сигнал за нарушения и при това не трябва да е анонимен, както предвижда Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, отива с разкрития за забогатяване чрез власт при някоя от тези институции. Ако те са насочени срещу „нашите“ политици, избирали ръководителите им, самият whistleblower е застрашен от политическо отмъщение.

Но КПК не се е разбързала да прави проверки или да извършва селективен контрол по данните от имотните декларации. Нямаше такава практика и Сметната палата. Лоялните на властта в институциите вярват сляпо на декларираното от функционерите на властта.

Нелегални доходи и корупция

Така всяка битка с корупцията - освен поръчковата, което си е стопроцентова саморазправа, е обречена. Защото вместо арбитър, политиците (си) създадоха инструмент за репресии. Президентът Румен Радев, който в първия си мандат поддържаше тезата, че трябва да се разкрият сметките на политиците в чужбина -в офшорни компании, както и имоти на името на подставени лица, впоследствие я премахна от наратива си.

Голямата тема за нелегалните доходи, изтичащи от България, е табу за политиците. Не беше озвучена и в дебатите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Народните представители бяха фокусирани върху разделянето на КПКОНПИ и избора на ръководства на двете комисии, но не и върху задълбочаване на проверките от компетентните органи по същността на декларациите, също и върху нов, по-удобен техен формат, тъй като сега са трудни за анализ.

В Закона за противодействие на корупцията се изплъзна конкретното разписване на офшорни юрисдикции като категория, задължителна за деклариране. В чл. 51 са описани активите за деклариране - на пръв поглед 16-те точки изглеждат изчерпателни, още повече, че „декларацията е за имущество и интереси в страната и в чужбина“. Офшорните сметки обаче не са сред изброените пари в банкови сметки, вземания, недвижимо имущество, инвестиции и пенсионни фондове, ценни книжа, дялове в дружества и криптовалути.

Трудно е да се повярва на информацията в декларациите, подадени в КПК. В действителност елитът може да е още по-заможен - а може и да не е. Стига да поиска, Комисията разполага с достатъчно правомощия да установи реалните притежания на всеки един политик и високопоставен служител.
Удобен параван

Но най-напред парламентът трябва да утвърди новото ѝ тричленно ръководство, за което кандидатстваха четирима и вече бяха изслушани от Номинационната комисия. Двама от тях са директорът и заместник-директорът на дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК - Стоян Петков и Петър Коев. В близо 6-часовото изслушване никой от четиримата кандидати не засегна темата за имуществените декларации и тяхната формалност. Но и никой от комисията, включваща представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата, не ги попита.

Така декларациите за имущество и интереси ще продължат да прикриват истината за богатството на властимащите - и вместо инструмент за почтеност, ще останат удобен параван.

Емилия Милчева

 

 

Коментари във Facebook

Коментари (0)

Влезте за да коментирате.

Все още няма коментари. Бъди първият!

Още от категорията

Свързани новини

Свързани видеа