Хората във властта са длъжни да обявяват финансовото си състояние, но реален контрол в България няма. Декларациите за имущество и интереси са по-скоро удобен параван, който помага богатството им да остане „в сянка“.

В България входът в политиката е като купен от тотомилионер фиш - сигурен път към първия милион. Замогването е гарантирано, все едно къде партията поставя човека си - кмет на община, депутат, член на регулатор, борд на държавен холдинг/дружество, управа на болница.

Декларациите за имуществено състояние, които подават хората от висшия ешелон, очертават заможно съсловие на върха на държавата. Управленският елит може да е беден откъм гражданско доверие, но материалното му състояние е повече от добро. Властта не само дава престиж и влияние, но и гаранции за охолен живот.

Липса на реален контрол

Идеали няма, но келепир колкото щеш, сигурно щеше да напише Алеко Константинов 128 години след „Разни хора, разни идеали“. Усещането за несправедливост в България се изостря заради хроничната неравнопоставеност и липсата на реален контрол върху елита, социалното напрежение, предизвикано от безводие и проблеми в здравните услуги, безнаказаност и беззаконие, което взема жертви. Но на върха на пирамидата комфортът е гарантиран - ведно с неуязвимостта.

Разбира се, възнагражденията трябва да са високи, тъй като се основават на идеята, че когато политиците, магистратите и висшите чиновници получават добри легални заплати, нямат стимул да търсят „скрити“ доходи. Но кой в България е убеден, че „високите етажи“ ги заслужават предвид системно слабите оценки за ползите им за обществото? В доклада на „Трансперънси Интернешънъл“ за 2024 г. България е предпоследна в ЕС и изпреварва само Унгария заради „дългогодишните фасадни усилия и законодателни промени в услуга на клептократски кръгове, под лозунга за въвеждане на европейски норми“.

През юли т.г. Европейската комисия констатира замряла съдебна реформа и липса на напредък в установяване върховенството на закона в България. Наред с останалите си препоръки, от ЕК обърнаха внимание на „почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт, като се вземат предвид европейските стандарти, и по-специално като се гарантира, че са въведени ясни стандарти за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за налагане на санкции“.

„Те“ си ги избират, „те“ си ги пазят

Формално политиците, висшите магистрати и високопоставените чиновници са длъжни да обявяват имущество и финансови активи. Но в действителност никоя институция не им пречи да държат част от богатството си „в сянка“ - в офшорни сметки, чуждестранни дружества и недвижими имоти в чужбина. Контролни органи като ДАНС и Националната агенция за приходите (НАП) винаги могат да осигурят тази липсваща в имотните декларации информация.

Никоя институция в България не пречи на високопоставените държавни служители да държат богатството си „в сянка „   Снимка: BGNES

Но техните ръководства, също и на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) не са независими - те са политически избор на управляващо мнозинство. С политически зависимости е обременена и прокуратурата.

Сега да си представим как някой, който иска да подаде сигнал за нарушения и при това не трябва да е анонимен, както предвижда Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, отива с разкрития за забогатяване чрез власт при някоя от тези институции. Ако те са насочени срещу „нашите“ политици, избирали ръководителите им, самият whistleblower е застрашен от политическо отмъщение.

Но КПК не се е разбързала да прави проверки или да извършва селективен контрол по данните от имотните декларации. Нямаше такава практика и Сметната палата. Лоялните на властта в институциите вярват сляпо на декларираното от функционерите на властта.

Нелегални доходи и корупция

Така всяка битка с корупцията - освен поръчковата, което си е стопроцентова саморазправа, е обречена. Защото вместо арбитър, политиците (си) създадоха инструмент за репресии. Президентът Румен Радев, който в първия си мандат поддържаше тезата, че трябва да се разкрият сметките на политиците в чужбина -в офшорни компании, както и имоти на името на подставени лица, впоследствие я премахна от наратива си.

Голямата тема за нелегалните доходи, изтичащи от България, е табу за политиците. Не беше озвучена и в дебатите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Народните представители бяха фокусирани върху разделянето на КПКОНПИ и избора на ръководства на двете комисии, но не и върху задълбочаване на проверките от компетентните органи по същността на декларациите, също и върху нов, по-удобен техен формат, тъй като сега са трудни за анализ.

В Закона за противодействие на корупцията се изплъзна конкретното разписване на офшорни юрисдикции като категория, задължителна за деклариране. В чл. 51 са описани активите за деклариране - на пръв поглед 16-те точки изглеждат изчерпателни, още повече, че „декларацията е за имущество и интереси в страната и в чужбина“. Офшорните сметки обаче не са сред изброените пари в банкови сметки, вземания, недвижимо имущество, инвестиции и пенсионни фондове, ценни книжа, дялове в дружества и криптовалути.

Трудно е да се повярва на информацията в декларациите, подадени в КПК. В действителност елитът може да е още по-заможен - а може и да не е. Стига да поиска, Комисията разполага с достатъчно правомощия да установи реалните притежания на всеки един политик и високопоставен служител.
Удобен параван

Но най-напред парламентът трябва да утвърди новото ѝ тричленно ръководство, за което кандидатстваха четирима и вече бяха изслушани от Номинационната комисия. Двама от тях са директорът и заместник-директорът на дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК - Стоян Петков и Петър Коев. В близо 6-часовото изслушване никой от четиримата кандидати не засегна темата за имуществените декларации и тяхната формалност. Но и никой от комисията, включваща представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата, не ги попита.

Така декларациите за имущество и интереси ще продължат да прикриват истината за богатството на властимащите - и вместо инструмент за почтеност, ще останат удобен параван.

Емилия Милчева