„Все едно сме погребани живи“ - така живеят Хросем и семейството му, откакто срещу тях се търси кръвно отмъщение. В подобна ситуация все още са много семейства в европейска Албания.

Хросем Хосай е напълно невинен, но без чужда помощ той няма да оцелее. Синовете му са убили човек, за да възстановят честта на семейството. Двамата са в затвора, а семейството на убития сега търси кръвно отмъщение.

Заради този порочен кръг на насилието Хросем от седмици не излиза от дома си. Той определя доброволния си плен като покаяние, но и като самозащита. „Ако изляза от вкъщи, врагът по-лесно може да ме убие. А съгласно Кануна другата страна има правото да го стори“, обяснява Хросем.

Канунът е сбор от традиционни закони, които датират още от Средновековието. В Северна Албания те все още се почитат от мнозина, а хората ги смятат за по-важни от писаното право, което действа на територията на страната.

Хросем не смее дори да нахрани овцете си, но може да разчита на помощ - на Биб Ватникай, който е помирител в подобни ситуации. „Заедно с други помирители от селото преговаряме със семейството на жертвите. Вече сме успели да договорим кръвната разплата да не бъде прилагана към 12 семейства. Но тя още важи за Хросем и семейството му, които остават в изолация."

„Като погребани живи сме"

Хросем живее в огромна бедност със семейството си, в къщата почти няма мебели. Но за сметка на това има модерно видеонаблюдение. „Въпросът е на живот и смърт - ако няма кой да помогне, ще умрем от глад. Не мога да работя и няма как да изкарам пари за храна - все едно сме погребани живи. На никого не пожелавам подобно нещо.“

През това време Биб не стои със скръстени ръце - среща се с един от най-известните помирители в Албания - Джин Марку. Той е председател на тяхната организация - Комитета за национално помирение. „Канунът и до днес служи като противовес на лошото управление. Той отговаря на потребностите на народа за опазване на реда в общността. Отнася се и за образованието, и добрата администрация - такива, каквито са били преди."

Канунът съществува от 15 век, кодифициран е за първи път в областта Мирдита. И в продължение на векове определя живота в дивите планини на Албания - до най-малката подробност. Той не признава армията, полицията или затворите - но за сметка разрешава прилагането на кръвно отмъщение. Това обичайно право влиза в остро противоречие с модерното законодателство на Албания, подчертава адвокатът Кутим Ибраи. „Ако искаме да изградим правова държава и да станем част от Европейския съюз - който има свои стандарти и норми - не е приемливо да продължаваме да прилагаме средновековни правила като тези. 800 години по-късно!", коментира юристът. 

Помирители остават единственото спасение

Провържениците на древното законодателство обаче не са съгласни. Те отбелязват, че днешните закони предвиждат само наказания, докато според Кануна е възможно и помирение. Помирители носят отговорност именно за това - като 92-годишния Адем Исуфи, който за мнозина в Албания е истинска легенда.

Той посочва, че има семейства - като това на Биб - в които хората от поколения се посвещават на помирението между враждуващите семейства. И го правят на доброволни начала - защото за тях оказването на помощ е чест и ангажимент.

А за Хросем те са единственият шанс: „Решението е в ръцете на помирителите - оставил съм се на тях изцяло. Държавата отговаря за наказанията, но не и за решението на подобни проблеми. В последните шест месеца тук не е идвал нито един представител на държавата да попита дали имаме нужда от нещо. Но помирителите и жителите на селото ни помагат с хранителни продукти."

Както обяснява Биб Ватникай, най-напред е важно засегнатите да бъдат освободени от изолацията. „Но кръвното отмъщение е нещо съвсем различно - има нужда от много работа, докато другата страна се съгласи да прости за пролятата кръв." Това може да трае дълго, посочва Биб, но не смята да се отказва, защото в някои случаи кръвното отмъщение се извършва дори след десетилетия.