Светицата олицетворява и хиерогамията, т.н. “Огън сред водите” -

сливането на небесното и земното начало

На 17 юли Православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Живяла през ІІІ век в Антиохия, област Писидия, тя приема християнството още на 12-годишна възраст и става жертва на гоненията срещу ранните християни по времето на император Диоклециан. Животът й е изпълнен с много чудеса и свръхестествени моменти, както и с много победи над различни дяволски сили.

Заради отказа си да се омъжи за епарха Олибрий /управител на източните римски провинции/ и да се отрече от християнската вяра, тя била подложена на редица мъчения - била бита, пригвоздена, хвърлена в тъмница, опалвана със свещи, потапяна и давена във вода и най-накрая обезглавена.

Смята се, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина - 17 юли. Този празник е известен и като Горещници и продължавал 3 дни.

В Странджа, в Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Много пещери са нейни култови центрове, посещавали се от моми и ергени, на които им предстои брак и в празничния ден се провирали през специални отвори  за здраве и зачатие.

Антиохийската дева се почита и като закрилница на бременните жени и родилките, на безболезненото раждане. Смята се за покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

В народните представи св. Марина често се свързва с прозвището „Опална“ или „Огнена“ /„Огнена Мария“/, защото нейният ден е третият Горещник, един най-топлите дни в годината. Има и поверие, че тя е  господарка и на космическия огън. В песенното творчество тя е най-често сестра на гръмовержеца св. Илия и заченато по чудотворен начин момиче, обречено още преди неговото раждане от майка му на Слънцето.

Считана е за господарка („висия“, „сайбия“) на змиите, лечителка от тяхното ухапване. Вярва се, че на нейния ден, 17 юли, змиите се прибират обратно под земята, където св. Марина ги държи затворени в пещери и само тя, по своя воля, може да ги пуска, прибира или наказва, ако пакостят на хората.

В деня на нейния празник се посещават лечебни извори - аязма, с водата от които вярващите пият и се мият. Правят се общи трапези и курбани. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст край посветени на светицата пещери.

Наричана е галено Маринка и „Побаринка“. Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В тези нейни култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

Неслучайно, най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история.

Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата - мъже. Болните, посетили пещерата, не се обръщат назад на тръгване, и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей.

Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на “телесното”- Земята, Богинята-Майка - и “безтелесното” - “Световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”.

Това мистично блаженство, разигравано и приживе, но настъпващо истински след смъртта на героя, е изключително тайнствено и необозримо за нас, съвременните хора. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски език името й означава “голяма вода”/.

А сливането им води до образуването на духа-демиург - “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно, св.Марина е загинала точно на нейния празник - 17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт.

И всичкото това било в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на Космоса - Любовта. В името на възсъединяването, пътуването към Едното, към събирането на двете половинки, които си принадлежат една на друга, макар и различни,  но неможещи една без друга, като началото и края, като горното и долното…

 Но когато се свържат в едно, пътуването към Целостта завършва. А вярата в неговото предзададено и закономерно случване в точното време го подсилва с нужната за него сила и несломимост на духа.

Лияна Фероли