Британският физик д-р Мелвин Уопсън от Университета в Портсмут предлага провокативна нова интерпретация на гравитацията – не като фундаментална сила, а като страничен продукт от изчислителна оптимизация. В скорошна публикация в AIP Advances, той защитава хипотезата, че нашата реалност може да е компютърна симулация, в която гравитацията служи за „компресиране на данни“ – механизъм, подобен на тези, използвани от цифровите технологии.

Според Уопсън, гравитацията не просто „държи“ телата заедно, а всъщност намалява ентропията – точно както компютрите групират и компресират информация, за да пестят ресурси. Това обяснение подкрепя идеята за т.нар. симулирана Вселена, концепция, популяризирана от философа Ник Бостром и филми като Матрицата.

„Моите открития са в съответствие с предположението, че Вселената функционира като гигантски компютър“, казва Уопсън. „Гравитацията може да е просто още един алгоритъм за оптимизация – начин симулацията да подрежда и опростява информацията.“

В изследването си ученият представя и „втори закон на информационната динамика“ – според него ентропията на една система остава постоянна или нараства, освен ако не бъде „обработена“. Именно това според него прави гравитацията: „придърпва“ материята към по-опростени структури, редуцирайки фрагментацията – аналогично на пикселизацията в дигитална среда.

Уопсън сравнява Вселената с компютърна игра или VR симулация, в която всяка единица пространство – „информационна клетка“ – съдържа данни за позицията и импулса на частици. Колкото по-малко „разпръсната“ е тази информация, толкова по-ефективна е самата симулация. Или с други думи: вместо да изчислява позицията на хиляди обекти, симулацията „компресира“ всичко до общ център на маса.

„Изглежда, че гравитацията е просто поредният инструмент за спестяване на ресурси в тази изчислителна система“, допълва той.

Д-р Уопсън не е новак в територията на нестандартните научни теории. През 2022 г. той твърди, че анализ на геномите на COVID-19 показва намаляваща ентропия – доказателство в подкрепа на неговия информационен закон. В друга публикация пък заявява, че информацията може да бъде пета форма на материята.

Все пак научната общност подхожда с повишено внимание към подобни идеи. Както самият Уопсън признава, доказателствата за симулирана реалност са трудни за намиране – особено ако „създателите“ на симулацията са програмирали света така, че да не можем да открием истинската му природа.

Или както казват философите (и героите от видеоигрите): обитателите на една програма рядко осъзнават, че са част от код.