Боклуците около Земята могат да спрат полетите на Човечеството в Космоса

15:15, 06 яну 2025 г. 2,954 прегледа

Светът | Божидар Събев

През ноември парче космически боклук се насочи към Международната космическа станция (МКС). За да предотвратят сблъсък космонавтите активираха двигателите на руския космически кораб, прикрепен към нея. Това измени леко орбитата ѝ и я спаси от удара. От създаването си през ноември 2000 г. МКС е извършвала десетки подобни маневри, а рисковете от сблъсъци растат всяка година. Дали скоро космическият боклук няма да е толкова много, че да направи полетите в космоса невъзможни, пита CNN.

През годините експерти по космическия трафик многократно са изразявали тревога за нарастващия боклук в космоса.

Предишни сблъсъци, експлозии и тестове на оръжия са оставили десетки хиляди отломки, които учените следят. Вероятно има милиони по-малки парченца, които са невидими за настоящите технологии.

Космическият боклук представляват опасност не само за астронавтите, но и за технологии, които използваме ежедневно — от GPS навигацията до интернет и синоптичните прогнози.

"Броят на обектите в космоса, които изстреляхме през последните четири години, нарасна значително“, казва Вишну Реди, професор по планетарни науки в Университета на Аризона. "Приближаваме се към ситуацията, от която най-много се страхуваме."

Синдромът на Кеслер е хипотетичен феномен, кръстен на американския астрофизик Доналд Кеслер, който го описва в своя научна статия през 1978 г.

Според теорията е възможно сблъсък на космически боклук да предизвиква верижна реакция: една експлозия създава облак от отломки, които на свой ред удрят други обекти, създавайки още повече боклук.

Тази каскадна реакция може да продължи, докато орбитата на Земята стане толкова задръстена, че сателитите да станат неизползваеми, а космическите изследвания — невъзможни.

Учените не са единодушни за текущото ниво на риск и кога точно може да настъпи този „преломен момент“. Но всички са съгласни, че проблемът с трафика в космоса изисква спешно решение.

От началото на космическите полети през 1957 г. е имало повече от 650 инцидента като „разпадания, експлозии, сблъсъци или аномални събития“, според Европейската космическа агенция (ESA).

Те включват сблъсъци между сателити, неочаквани експлозии на части от ракети и тестове на оръжия.

Например, през 2009 година неработещият руски военен сателит Космос 2251 се сблъска с американския комуникационен сателит Iridium 33. Този сблъсък създаде огромен облак от около 2000 парчета отломки с диаметър над 10 сантиметра и още хиляди по-малки частици. Преди 6 години американският сателит Intelsat 29e се разпадна в орбита.

Тази година сателит на НАСА се размина само на 20 метра с останка от руска ракета.

Учените правят всичко възможно да следят отломките, които се движат със скорост над 20 000 км/ч. Видими за земната апаратура обаче са обектите по-големи от тенис топка. Но и малките отломки представляват значителна заплаха. Дори петънце боя може да пробие метал и да доведе до сериозни поражения по сателит или космическа станция.

"Дори с най-добрите сензори днес има граници за това, което може да бъде надеждно „видяно“ или проследено, а по-малките космически отломки често са неоткриваеми“, каза Боб Хол, директор на специални проекти в COMSPOC Corp., компания за софтуер за космически трафик.

И ако през 2013 година САЩ са следели 23 000 обекта в орбита, 10 години по-късно броят им е двойно по-висок. Освен това за учените е трудно да моделират траекторията на най-малките обекти.

Ниската орбита на Земята е изключително пренаселена. Тази зона е дом на две обитаеми космически станции и хиляди сателити (само апаратите за сателитен интернет на SpaceX са 7000). Ако в ниска земна орбита настъпи вълна от експлозии, това би могло да застраши живота на астронавтите, да спре изстрелванията на ракети и да доведе до унищожаването на цялата сателитна техника там.

Учените изтъкват, че подобен инцидент може да наложи спирането на полетите в космоса за години или десетилетия. Причината за този сравнително кратък период е, че в ниска орбита все още има остатъци от атмосфера, които забавят обектите в нея и водят до тяхното падане и изгаряне.

"Синдром на Кеслер" полети сателити боклук Космос