Пеевски призова КЕВР да провери мрежитe на ЕРП-тата, а КЕВР и служебният кабинет реагираха в тази посока почти веднага. Пак ли играе служебният кабинет по свирката на Пеевски?

След като хиляди български домакинства изкараха коледните празници на тъмно и студено, на дневен ред е въпросът дали Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще се осмели да обяви увеличение на цената на тока от 1 януари 2025 г. Предложението е то да е с около 9%.  Без повишение държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, натоварена с по-голяма квота на регулирания пазар, е застрашена от криза.

В разгара на зимата обаче назрява недоволство - студуващи протестират, а властта иска токът да поскъпне. Както винаги, когато избликне гняв като гейзер, се намират и политици, които да капитализират тази енергия.

По свирката на Пеевски

Лидерът на ДПС Делян Пеевски, представяйки се като защитник на обществения интерес, призова КЕВР да провери инвестициите и техническата обезпеченост на мрежите на ЕРП-тата заради липса на ток в над 200 селища. В нормална демокрация подобно изявление би звучало като стандартна реакция от политик на извънредна ситуация. Не и в България, където санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски бе избран за председател на ДПС на свикан от него форум. Не и след като КЕВР обяви проверка след призива му. Няколко часа по-късно реагира и изпълнителната власт, за да настоява за същото.

Съобщението от правителствения пресцентър, че „по настояване на енергийния министър Малинов“ КЕВР ще проверява инвестиционните програми на ЕРП-ата за поддръжка и ремонт на мрежите, създаде усещане за спешност. Но всъщност е задача, която регулаторът трябва да изпълнява редовно - особено преди всяко искане за повишение на цените на тока. Реакцията обаче беше толкова бърза, че медиите вече се питат пак ли играе служебният кабинет по свирката на Пеевски - освен КЕВР.

Така гражданското недоволство се канализира към ЕРП-ата, не и към държавата и регулаторите, които не са оказали необходимия контрол.

Самият Пеевски заплаши с крайни мерки: „Ако кризата продължи, може да се стигне до отнемане на лицензите на дружествата." Подобни изявления често са запазена марка на националистически формации, които обвиняват „монополистите колонизатори“. Но пък ЕРП-ата бяха приватизирани от правителството на НДСВ и ДПС през 2004 г. Сега, под новото ръководство на Пеевски, ДПС преминава от либерализъм към национален консерватизъм - влак, на който и други партии бързат да се натоварят.

А след Делян Пеевски в социалните мрежи се възмути съпредседателят на ПГ на БСП-Обединена левица Борислав Гуцанов, също в „патриотичен“ дух - че ЕРП-ата трябва да станат държавни, тъй като не се справят. Този рефрен напомня февруари 2013 г., когато на протестите в над 20 града срещу високите цени на тока бяха издигнати плакати: „ЧЕЗ, ЕОН, EVN - вън!"

Ако държавата си беше на мястото…

Ако държавата си вършеше работата, политици като Пеевски нямаше да могат да използват инструменти за манипулация и контрол, напомнящи Гласа на сестрите от ордена Бене Джезърит в романа „Дюн“.

Ако парламентът функционираше нормално, досега да беше обновил състава на КЕВР, като подобри и критериите за избор на членовете, поставяйки професионализма над политическите сметки.

Ако КЕВР си беше на мястото, би следвало да следи стриктно инвестиционните програми на ЕРП-ата - какви средства са вложени, какви резултати са постигнати и как те влияят на качеството на услугите. Това би премахнало необходимостта от ad hoc проверки. Но правителството се огъва под натиска на различни „гласове“, парламентът тъне в котерийни борби, а регулаторите са политизирани.

КЕВР разполага с достатъчно правомощия, за да проверява как ЕРП-тата изпълняват годишните си инвестиционни програми и включените в тях проекти за поддръжка, модернизация и разширяване на мрежата. Наред с това може да анализира и ефективността от тези инвестиции - доколко допринасят за подобряване на качеството на услугите.

КЕВР има право да прави проверки на място - извън утвърдения график за планираните, да поиска допълнителна информация, за да се увери, че отчетените инвестиции действително са направени. Така Комисията гарантира, че разходите, включени в цената на електроенергията, са оправдани - тоест, би следвало да работи за интересите на потребителите. Ако си върши работата, проверки ad hoc не са необходими.

ЕРП-тата, които са на мушката на недоволството заради зимните проблеми с тока, оправдават поскъпването от 1 януари именно с инвестициите, които трябва да правят за по-добра мрежа.

Как се потушава напрежението

Всяко напрежение неизбежно се потушава с шумни акции и с пари, повече или по-малко - в случая 2 милиона лева компенсации за хората, изкарали празниците на тъмно и студено, 327 милиона лева за дружествата. Служебният кабинет ще компенсира около 20 000 домакинства, засегнати от проблемите с тока, с общо 2 милиона лева. Почти всички са в малки населени места, където спре ли токът, скоро изчезват и мобилните връзки, а в селища - и водата, когато се изкарва с помпи. Дали това означава, че ЕРП-тата съсредоточават усилия и инвестират там, където имат повече потребители, т.е. в големите населени места, и пренебрегват малките - или зимата е виновна, тъй като повечето засегнати са в планински райони? Отговорът дължат КЕВР и държавните органи.

Но проблемът има повече от две страни и третата е оказва ли се политически натиск върху електроразпределителните дружества да определят ниски разходи за поддръжка на мрежите си средно и ниско напрежение, за да е поносима цената на тока.

Навръх Коледа стана ясно, че трите ЕРП-тата и държавния „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО),  собственик на мрежите високо напрежение, ще получат безвъзмездна помощ от над 327 млн. лева. Парите от европейския Модернизационен фонд са предназначени за по-добри мрежи и четирите дружества няма да бъдат принудени да заделят тези инвестиции от печалбите си, а в резултат на това токът да поскъпне значително.

Никоя власт, дори временната - каквато е служебната, не обича да ѝ пари под краката от цените на тока. Второто правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов подаде оставка заради скъпа електроенергия, а в първото Борисов прати данъчните и ДАНС в ЕРП-тата заради практиката им да аутсорсват 40% от дейностите си, а разходите да вкарват в цените на тока.

Сега въпросът е: Ще гласува ли парламентът мораториум, ако електроенергията поскъпне от 1 януари - предвид крехкия оптимизъм за редовно правителство - или пък КЕВР няма да посмее да поиска увеличението?