Мелодиите на най-популярните песни в съвремието ни са по-прости в сравнение с музиката от миналото, сочи ново проучване на лондонския университет „Кралица Мери“. Промяната вероятно се дължи на появата на нови жанрове като арена рок, диско и хип-хоп, допускат изследователите. Проучването идва само три месеца, след като друга група учени установи, че текстовете на съвременните песнит са „по-прости, гневни и повтарящи се“ в сравнение с тези от 80-те години.

Новото изследване, публикувано в „Scientific Reports“, разглежда подробно мелодиите на песни, издадени между 1950-а и 2022 г. В селекцията им попадат синглите от Топ 5 на американската класация „Билборд“ за съответната година. Така в проучването попадат „Heartbreak Hotel“ на Елвис Пресли, „Hey Jude“ на „Бийтълс“, „Vogue“ на Мадона, „Poker Face“ на Лейди Гага, „Irreplaceable“ на Бионсе и много други.

Заключението, че мелодиите опростяват с времето, не означава задължително, че съвременните песни са по-глуповати в сравнение с предшествениците им, отбелязва в статията една от авторките на изследването – Маделин Хамилтън от „Кралица Мери“.

„Предположението ми е, че други аспекти на музиката стават по-сложни, а мелодиите опростяват като вид компенсация“, пише Хамилтън.

За пример тя дава музиката от по-ранните десетилетия в проучването, създавана с участието на много по-малко инструменти. За да компенсират, музикантите в миналото са разчитали да „усложнят“ композицията си с вокали.

Изследователите анализират осем характеристики, свързани с ритъма и височината на тоновете на мелодиите. Така става ясно, че средната им сложност намалява с времето, с два големи спада през 1975 г. и 2000 г. и по-малък спад през 1996 г. Едно от възможните обяснения е появата на нови музикални жанрове, тъй като първият спад е регистриран покрай възникването на т. нар. арена рок и на диското. Спадът през 2000 г. се обяснява с изгрева на хип-хопа.

Но промените в мелодиите не отразяват непременно пълната картина. Анализът разкрива още, че музикантите начело на класациите са увеличили плътността на нотите, или с други думи броят на нотите, които се пеят в секунда, нараства особено отчетливо от 2000 г. насам.

„Ако имате много ноти в секунда, това донякъде ограничава колко сложна може да бъде самата мелодия“, обяснява Хамилтън.