Десетилетия Националния празник Трети март бе ден на обединение на нацията. Празнуваха го българи от различен етнос и вероизповедание. Този ден ни събира и днес по площадите.Но вече е посято семето на разеденението. Посяха го българските политици,използвайки го за котерийни цели. На обществото бе наложен ненужен дебат за това дали Трети март или Двадесет  и четвърти май да бъдат национален празник на страната. На политиците припяваха и известни  и неизвестни български учени. Вместо хармония се получи какафония.

 На гърба на създаденото противопоставяне един държавен глава тръгна да си прави партия присвоявайки името Трети март. Човек доказал се,че не може да обединява, а само да разединява.

Иначе политиците ни се сърдят,когато не са канени на заря-проверка,за да се отъркат в славата на героите. Отдавна сме разбрали,че мястото им не е там.

Георги Кулов