Купчина от стари гуми е натрупана  в центъра на Хасково, до контейнер на улица „Калоян“ зад Полицията.

Проблемът с незаконното изхвърляне на излезли от употреба гуми се задълбочава. Често сигнали за такива има на незаконни сметища край Хасково.

По регламент излезлите от употреба гуми се предават на лица, които притежават документ за дейности по събиране, транспортиране, рециклиране и оползотворяване на този отпадък.

Те могат да бъдат предадени и в обектите, в които се извършва тяхната подмяна с нови. Сервизите и търговците са задължени  да имат сключен договор с фирма, на която да предават събраните гуми и която притежава съответният документ за дейности с отпадъци. Това обаче така и не се случва в размера, в който гумите се изхвърлят в природата. Една от причините, че  у нас гумите втора употреба са по-предпочитани от собствениците на автомобили заради по-ниската си цена. Те обаче бързо се амортизират и стават ненужни. В същото време най-често няма как да бъдат предадени на обект по законовия ред, тъй като търговците имат квоти, които изпълняват от новопродадените гуми, срещу които се прибират старите.

Така другата възможност, която се появява за всеки, който иска да е изряден и да не замърсява околната среда, е в Наредбата за изискванията за третиране на излезлите от употреба гуми. Тя регламентира възможността кметовете да определят конкретни общински места, на които гражданите да могат да оставят излезли от употреба гуми. В Хасково такова депо няма. Липсва и на много места в страната.

Но с тази наложена практика общините са тези, които са принудени основно  да се  справят с опасния отпадък. За дългосрочното решаване на проблема са необходими сериозни инвестиции за рециклиращи съоръжения, което е непосилно за повечето от местните власти и трябва държавна намеса и обща визия за третирането на разработването, производството и използването на устойчиви продукти за предотвратяване на отпадъци.

Проблемът с изхвърлянето, прибирането, третирането и рециклирането на гумите обаче е проблем от години не само за общините в България, а и на местните власти в цяла Европа. Според данните само в Европа годишно се образуват около 20 милиона тона стари гуми.

Основните генератори на излезли от употреба гуми са транспортните фирми, градския и междуградския транспорт, международния автобусен транспорт, строителните фирми, кариерите за добиване на инертни материали и руди, селскостопанските машини както и обикновените граждани от техните автомобили.

Опасността за околната среда от третирането на старите гумите се дължи, от една страна, на токсичните свойства на материалите, използвани при тяхното производство, и съдържащите се в тях примеси, а от друга страна, на свойствата на повече от сто вида химикали, изпуснати във въздуха и водата околната среда по време на експлоатация, поддръжка, ремонт и съхранение на гуми.

Вече много от производителите внедряват алтернативни суровини за производството на гуми, които да са по-щадящи екосредата, като фокусът при подобряване на екологичността се поставя върху основните - синтетичен каучук, въглеродни сажди, подсилващи влакна и каучукови смесители. Компании като Bridgestone успяват да създадат синтетичен каучук от биомаса - растителни материали или селскостопански отпадъци, вместо обичайните петролни продукти.

Тези  усилия на отделни компании са крайно недостатъчни за цялостното справяне с проблема, тъй като гумите, произведени по старите способи, остават сериозно и основно количество от излезлите от употреба. Така че за усвояването им са необходими действително сериозни средства и политики на държавно ниво, които да водят към стимули за проучвания и инвестиции в иновативни рециклиращи съоръжения.

Красимира Славова