За тях няма нито писани яйца,нито баклава, това са кърджалийци забравени и от съгражданите си и от Бога. Те няма с кого да празнуват нито Великден,нито Рамазан Байрам.Всеки ден за тях е делник.Делник на оцеляването.То зависи от кофите за смет,а не от даренията на празнуващите.Свикнали сме по празниците да обръщаме внимание на социалните домове ,но не и на истинските социални аутсайдери.Това са клошарите на Кърджали.

Те нямат покрив над главата си.Единственото им имущество са няколко торби с вещи ,придобити от контейнерите за смет.Въпреки това имат достойнство и не просят.Но се радват,ако им подадеш къшей хляб.

 Нека по празниците се сетим за тях.Те няма да ни откажат внимание!

Георги Кулов