Астрономите са открили повече от 400 скрити преди това черни дупки, хранещи се със звезди и прах в центъра на галактиките. Изглежда, че много от новите черни дупки, открити с помощта на рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА, са останали неизвестни досега, защото са погребани под пашкули от прах.

Свръхмасивни черни дупки, които могат да бъдат милиони пъти по-тежки от Слънцето, живеят в центъра на почти всяка галактика във Вселената. Тези колосални обекти произвеждат ярки лъчи енергия, докато се хранят с газ, прах и звезди в непосредствена близост до тях, създавайки това, което е известно като активни галактически ядра (AGN), според НАСА.

Активните галактически ядра са особено ярки в рентгеновата част на електромагнитния спектър, каза астрономът Донг-У Ким от Центъра за астрофизика на Харвард и Смитсониън по време на пресконференция на 11 януари на 241-вата среща на Американското астрономическо общество в Сиатъл.

Те също така оставят издайнически видими модели в оптична светлина, които ги идентифицират като активни галактически ядра, добави той.

Но някои обекти са забелязани да излъчват тонове рентгенови лъчи без специфичните оптични сигнатури, свързани с AGN, каза Ким, и те са наречени „рентгеново ярки оптично нормални галактики“ или „XBONG“.

За да проучат по-нататък тези мистериозни обекти, той и колегите му разглеждат каталог от повече от 300 000 ярки рентгенови обекта, заснети от Чандра.

След това те вземат оптични изображения на нощното небе от Sloan Digital Sky Survey (SDSS) и комбинират двата набора от данни, за да изберат рентгенови ярки, но оптически нормални обекти. Изследователите са идентифицирали 820 такива обекти, разположени на между 550 милиона и 7,8 милиарда светлинни години от Земята, най-голямата подобна проба, създавана някога, каза Ким.

"Непосредственият въпрос е: Какви са те?", добави той.

Рентгеновите лъчи проникват в праха, докато оптичната светлина се затъмнява от него, така че Ким и колегите му се опитаха да разберат дали тези 820 обекта може да са черни дупки, заобиколени от големи количества прах.

Ако случаят е такъв, най-нискоенергийната рентгенова светлина би била леко абсорбирана от праха, докато най-мощната рентгенова светлина ще продължи да свети ярко през нея, каза Ким. Неговият екип видя точно този модел в около 50% от обектите, което предполага, че те са активни галактически ядра, обвити в прашни пашкули.

"Какви са другата половина?" – попита Ким. Една от възможностите е, че Чандра вижда изключително далечни клъстери от галактики, които биха светили ярко в рентгенови лъчи, но нямат характерния оптичен подпис, идентифициращ ги като активни галактически ядра, каза той. Това може да обясни около 20% от останалите XBONG, добави Ким.

Последните 30%, смята той, са галактики, чиято оптична светлина е особено мощна, достатъчно ярка, за да измие оптичния подпис на активни галактически ядра, което може да се случи, когато такива галактики са особено далеч.

Ким се надява, че по-нататъшните разследвания на Чандра ще помогнат да се отговори на оставащите въпроси за тези странни обекти.