Един от символите на Кърджали –чешмата Айше молла се руши пред очите ни , но никой не взема мерки за да спре това. От чешмата се къртят облицовъчни плочи, никой не поддържа цветарниците. Тя е напълно занемарена.Една от причините е ,че според здравните власти водата е негодна за пиене.Въпреки това и днес много кърджалийци при спиране на водоподавеното пълнят туби за дома.

 Ще припомним,че чешмата бе възстановена в началото на хилядолетието с усилията на обществеността на Кърджали. Двигател на кампанията бе екс депутатът от Великото народно събрание и председател на фондация „Истикбал” Нуредин Мехмед. Въпрки споровете как да се нарича чешмата във възстановяването й Кърджали вложи цялата си енергия и толерантност.

Чешмата, известна като “Айше молла” е един знак от миналото, знак за мъдростта на предците ни. В продължение на столетие тя е символ за разбирателството в общия ни живот. Легендата за тази чешма е изпълнена със спомена за стария Кърджали, с обич и вяра, вплетени в магията на водата и камъка – мостове във вечността.

С общи усилия  успяхме да вдъхнем нов живот на този спомен, да съхраним символа като послание на днешните кърджалийци към тези след нас. Загрижеността към това, което ни обединява е  нашият общ белег на тази чешма.

Ето какво разказва известната кърджалийска краеведка Мара Михайлова в кигата си за Кърджали:

Айше Молла била богата вдовица, родом от Хасково. Живеела съвсем сама. Извикала майстори да намерят вода и да я докарат до мястото, което им посочила и там да изградят чешма на нейно име. Често казвала: ”Когато умра, няма кой да ме спомене, защото сега ме тачат заради парите ми, а после ще ме забрави всеки – затова ще направя чешма, та да ме споминат през вековете”.

Наричали я молла, защото била грамотна и знаела достатъчно молитви от Корана, които четяла на мевлит/панихида/. Почитали я мъже и жени, но имало и хора, които й завиждали за богатството. Била куражлия жена и никога не й минавала страшна мисъл, дори не се заключвала, освен дворната порта.

Един ден съседите забелязали, че Айше я няма. Помислили, че може да е отишла в някое съседно село на мевлит и не я потърсили. Минали два дни, а Айше Молла не се вестявала. Затропали съседите на вратата й, но никой не отворил. Влезли в двора, повикали я – никакъв отговор. Блъснали вратата на спалнята й и ужасени видели мъртвата Айше, цяла обляна в кръв. От богатата й покъщнина не било взето нищо. Недоумение обхванало съседите й, които за един миг се струпали в къщата й. Но в едно тенеке видели две лири, явно парите й са били скрити там – убийците са ги откраднали.

Погребали тържествено Айше Молла, но издирването на престъпниците завършило без резултат. И така думите на Айше се сбъднали – след време почти я забравили, но останала чешмата на нейно име. Днес надписът липсва, защото чешмата е поправяна и изместена по-нагоре от предишното й място. Ако и да промениха името й в памет на Георги Органджиев, хората пак я назовават със старото й име – чешмата на Айше Молла. И всички знаят за коя чешма става дума.

Кърджали бг вести