След няколко месеца управление на държавата от новата, четворна коалиция, всички усещаме, че нещо не е както трябва. Няма стабилност, няма еднопосочност, държавното управление прилича на пчелен кошер, който бучи тревожно, но нито една пчела не излита, за да потърси и донесе цветен прашец. Само няколко месеца и сякаш надеждата, симпатията, радостта от смяната на мутренско олигархичното вегетиране на обществените структури се изпарява със същата бързина, с която се изпаряват спестяванията на средния български гражданин. Очакванията не се сбъдват. Симпатичните, умните и образовани кадри на „Продължаваме промяната” в Министерски съвет забуксуваха, същото важи и за техните представители в Парламента. Подобни упреци могат да се отправят и към представителите на ИТН. Въпреки, че техните парламентарни групи са най-големи, вече се създава убеждението, че управлението се крепи на две „стари“ и малки, според парламентарното си представителство партии – БСП и Демократична България. Две партии с най-малко депутати, но с голям опит и кадрови потенциал. Моята партия има работливи министри. Излъчи успешни представители на моята българска държава по места, какъвто е областният управител на Смолян Емил Хумчев. Може би само запазения в тях инстинкт за съхранение на държавността ни дели от хаоса и катастрофата.

В днешната политическа класа всичко е объркано – и говоренето, и мълчанието. И то точно в момент, когато на народа му трябват ясни послания и прости, прагматични решения, за да има поне малко спокойствие на фона на войната в Украйна и тежките последствия върху икономиката на България, засилващата се инфлация, надвисващата опасност от световна ядрена война. Може би е време да се ускори прилагането на инициативата, подета от министъра на икономиката за т.н. „икономически национализъм”, тоест наблягане на родното българско производство – истински патриотизъм за всички наши граждани.

Спомням си за разказите, как цар Борис Трети обичал да се облича като обикновен човек и инкогнито обикалял по селата и градчетата на страната. Как сядал на софрата и на най-бедните и делял с тях простичката им храна – хляб, лук, бучка сирене.

Така Борис е създал една легенда и е вдъхнал вяра и смелост на българския народ. Вяра и смелост, че този, който ги води, е като тях и че знае как да опази себе си, държавата и народа си.

Защо си спомних за Борис Трети? Защото през годините той беше хвален и оплюван, също като моята партия – БСП. Защото той управляваше България когато страната се намираше в предверието на най-голямата цивилизационна криза на 20 - ти век, донесла десетки милиони жертви и преначертала завинаги историята на света.

Също както днес, стоим на прага на катаклизъм, който не само променя всичко, с което сме свикнали, но и може да ни захвърли в апокалипсиса на унищожението на човешката цивилизация.

Само, че днес, нямаме управленци от калъпа на Борис. Днес, в най-тежкото време, България сякаш се управлява не от български държавници, а от чужди посланици. Сякаш умишлено се създава хаос, защото в мътната вода келепирът се намира по-лесно.

В тази симфония от глупост и лъжи ясно се чува гласът на две партии – ДСБ и БСП

За „Демократична България“ не искам да говоря.

На моята Българска Социалистическа Партия искам да кажа – Не се страхувай! Изправи се смело! Идва битка за бъдещето на България и в нея нашият народ трябва да има истински, а не измислени водачи, слезли от телевизионните екрани или изпратени от чужбина с колетна пратка. Влакът на България лети бясно по черното поле на историята, а завоите са напред.

Другарко Нинова, кой кара влака ?

Назми Мюмюн, бивш член на Националния съвет на БСП