"Започнах да забравям все по-често..." е усещане, което в повечето случаи предизвиква тревога сред хората, споходени от него. Всъщност процесът на забравяне не е грешка или повод за безпокойство, а функционална характеристика на мозъка, която му позволява да взаимодейства динамично с околната среда, твърдят ирландски учени, цитирани в уебсайта на Тринити Колидж Дъблин.

Забравянето на някои неща е полезно и допринася за по-гъвкаво поведение. Човек започва да взема по-добре преценени решения, казват учените. Ако спомените са се зародили при обстоятелства, които не съответстват напълно на настоящата среда, забравянето им може да има положителен ефект.

Експертите смятат още, че всъщност забравянето е процес на обучение, при който мозъкът запазва определени спомени и изтрива други. „Доколкото условията на околната среда влияят върху скоростта на забравяне, специалстите предполагат, че то всъщност е част от мозъчните процеси, отговорни за ученето, обясни Томас Райън, един от авторите на новата научна теория.