На 10 февруари Българската православна църква почита паметта на Св. Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски.

Празникът е един от последните в зимния празничен цикъл в българската народна традиция.

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки.

Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

Паметта на Св. Харалампий е на особена почит в България, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.

В народните вярвания Св. Харалампий е властелинът на всички болести. Държи ги със синджир и по своя воля ги праща да вървят по света. Освен това е почитан като заповедник и на чумата и поради тази причина празникът му е наричан още „Чуминден”.

Легендата гласи, че чумата се родила на Атанасовден и веднага започнала да скита и да мори, когото срещне. Ако не бил св. Харалампий да я окове във вериги, щяла да умори света. Затова в иконографията често светецът е изобразяван как бие и мъчи чумата.

Според народните вярвания на днешния празник жените трябва да замесят обреден хляб с орнаменти на кръст, няколко тестени пъпки за чумата и по края на питата - венец, символ на здравето.

На този ден се измита добре цялата къща, за да прогонят всички болести навън. Жените не предат, не плетат, не шият, за да не се разсърди светецът и да пусне болестите.

Докато втасва обредният хляб, се носи мед в църквата, да бъде осветен на специална празнична литургия.
След това с този мед се мажат обредните пити. А остатъкът от него се използва за церене на болести през годината.

Името Харалампий идва от гръцкото Χαράλαμπος, което означава сияещ от щастие.

Днес Православната църква почита и св. мъченица Валентина. Тази благочестива девойка е живяла в околностите на Кесария Палестинска. Св. Валентина станала жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при римския император Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.)

Когато мъчителите се опитали да я накарат насила да направи приношение в езически храм, тя хвърлила камък върху жертвеника и се обърнал с гръб към горящия на него огън. Заради тази постъпка езичниците я обезглавили. На латински името Валентина означава силна.

На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валя.