Стремежът да знаем и да разбираме е движеща сила в развитието ни. Но любопитството, от друга страна, може да бъде опасно, да доведе до спънки и дори до провали.

Защо тогава хората сме толкова любопитни? Затова ли ни е необходимо това наше качество - да се учим като бебета и да оцеляваме като възрастни. И макар от него се интересуват изследователи от различни дисциплини, няма широко прието определение на любопитството.

Независимо че измислянето на определение се оказва сложно, "общият консенсус е, че любопитството е средство за събиране на информация", казва пред Live Science Катрин Туми, преподавател по езиково и комуникативно развитие в университета в Манчестър в Обединеното кралство.

Психолозите също са съгласни, че любопитството не се състои в задоволяване на непосредствена нужда, като глад или жажда, а по-скоро е въпрос на мотивация.

Да си проправим път в света

Учените стигат до заключение, че любопитството вероятно има генетичен компонент. Гените и околната среда си взаимодействат по много сложни начини, за да формират индивида и да ръководят поведението чу, в това число и любопитство.

Изследване от 2007 г., публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society B, Biological Science, идентифицира промени в специфичен тип ген, по-често срещан при отделни птици, заинтересовани да изследват заобикалящата ги средата. При хората мутациите в същия ген, известни като DRD4, са свързани с склонността ни да търсим новости.

Независимо от генетичния си състав, кърмачетата трябва да научат невероятно количество информация за кратък период от време. А любопитството е един от инструментите, които хората са намерили, за да изпълнят тази непосилна задача.

"Ако бебетата не бяха любопитни, те никога нямаше да научат нищо и развитието им просто нямаше да се случи", категорична е Туми.

Стотици изследвания показват, че ръководени именно от любопитството, кърмачетата винаги ще предпочетат новите неща. Това им качество си има и име - перцептивно любопитство. Именно то мотивира животните, човешките бебета и вероятно възрастните хора да изследват и търсят нови неща.

Да накараме света да работи за нас

И ако генетичното любопитство е присъщо и за животните, то един друг вид е характерно само за човека. Психолозите го наричат епистемично любопитство - търсене на знания и премахване на несигурността. Но то се появява на по-късен етап в живота ни и е много по-сложен процес.

За Августин Фуентес, професор по антропология в Принстънския университет, тази форма на любопитство определя хората и ги разграничава от животните. Именно благодарение на епистемичната му разновидност сме измислили толкова много нови технологии през годините - от брадви до смартфони, което ни е помогнало да оцеляваме и да се развиваме.

"Хората сякаш надскочиха природата, за да си представят и измислят изцяло нови възможности, които възникват от този вид любопитство", заключва Фуентес пред Live Science.