Броят на висшистите ще намалява през следващите години. Това е записано в Националната карта на висшето образование в Република България, която кабинетът прие днес, съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 хил. абсолвенти. Това е спад от 9% спрямо 263 хил. успешно приключили следването си в периода 2016-2020 г. Прогнозата е броят на завършилите да се стабилизира след 2025 г.

До 2025 г. броят на действащите студенти на национално равнище ще остане стабилен, дори е възможно известно покачване, прогнозират от МОН.

Заради значителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални направления. Най-голям спад в абсолютния брой се очаква в "Икономика" (с около 2400 студенти). Най-висок процент намаление на студентите се очаква в сектор "Туризъм" (16%).

Най-много ще се увеличи броят студенти в "Педагогика на обучението по ... " (с близо 1700). В процентно изражение най-висок ръст се очертава в "Материали и материалознание" - 86% и "Химични технологии" - 40%.

Разместване между професионалните направления ще има в броя на завършилите. Очаква се максимално увеличение през следващите пет години в "Теория и управление на образованието" - 76%, "Материали и материалознание" и "Педагогика на обучението по ..." - 45%. Най-голям спад ще има в "Животновъдство" - 41%, "Металургия" - 39%, "Социални дейности" и "Туризъм" - 32% и "Икономика" - 31%.

Националната карта на висшето образование в Република България дава прогноза за промените в броя на студентите и на завършилите през следващите пет години. Тя информира за актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в страната.

Документът идентифицира регионалните потребности за развитие на висшето образование в зависимост от демографския потенциал и състоянието на пазара на труда в различните райони в страната.

В Картата се определят групи професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от съответствието между профила на предлаганите от университетите образователни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и в зависимост от реализацията на завършилите на националния пазар на труда.

По време на едномесечното обществено обсъждане на Картата са получени становища от всички министерства, от работодателски организации и множество университети, които от МОН определят като положителни.

Припомняме, БСК не хареса Картата за висшето образование.

Повечето предложения за редакциа на Картата са отчетени в одобрения от правителството вариант. Отразена е например спецификата при военните висши училища и при някои професионални направления като "Транспорт корабоплаване и авиация", при които относително голям дял от завършилите намират професионална реализация извън България.

Националната карта на висшето образование в Република България ще се актуализира всяка година. Така ще се идентифицират промените в необходимостта от специалисти във всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.

В съчетание с данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, картата на висшето образование ще се използва при вземането на решения за разкриване на нови висши училища, факултети или филиали. Целта е мрежата от университети да се развива балансирано и да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.