Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Успение на Пресвета Богородица ще се чества във всички епархии на Българската православна църква.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.

Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка.