Ако съществува живот на Венера, НАСА може да го е открила за първи път през 1978 г. Но откритието остава незабелязано в продължение на 42 години.

Животът на Венера все още е далеч не е доказан. Но има причина идеята да бъде възприета сериозно. На 14 септември екип от учени направи бомбастично съобщение в списание Nature Astronomy. Използвайки телескопи, те откриха фосфин - токсичен газ, отдавна смятан за възможен признак на извънземен микробен живот, в горната част на гъстата атмосфера на планетата.

Откритието е забележително в търсенето на живот на други места в Слънчевата система, което фокусира вниманието най-вече върху Марс и няколко от луните на Юпитер и Сатурн.

Междувременно Венера, гореща и отровна, дълго време се смяташе за твърде негостоприемна, за да може да оцелее каквото и да е. Но сега, ровейки из архивни данни на НАСА, Ракеш Могул, биохимик от Cal Poly Pomona в Калифорния, и колеги откриват намек за фосфин в данните от Pioneer 13 - сонда, достигнала до Венера през декември 1978 г.

Могул и съавторите му са били добре запознати с данните от мисиите. Така че естествената следваща стъпка била да идентифицирахме оригиналните научни статии. Незабавно започнали да търсят фосфорни съединения.

Откритието, качено в базата данни на arXiv на 22 септември и все още непроверено от партньори, не казва много повече от съобщеното в Nature Astronomy - макар че прави присъствието на фосфин (съставен от фосфорен атом и три водорода) дори по-сигурно, казват те.

Данните от 1978 г. идват от масовия спектрометър на сондата LNMS, един от няколкото инструмента, които се спуснали в атмосферата на Венера като част от мисията Pioneer 13.

Pioneer 13 пусна голяма сонда (LNMS) в облаците на Венера; окачена от парашут, сондата събра данни и ги изпраща на Земята, докато тя се спуска към своята роботизирана смърт. Още три по-малки сонди също да пуснати да паднат от Pioneer 13 без парашут.

LNMS взема проби от атмосферата и изследва тези проби чрез масова спектрометрия, стандартна лабораторна техника, използвана за идентифициране на неизвестни химикали. Когато учените за първи път описват резултатите от LNMS през 70-те години, те не обсъждат базирани на фосфор съединения като фосфина, фокусирайки се вместо това върху други химикали.

Когато екипът на Могул преразглежда данните на LNMS от долните и средните облаци на Венера (потенциална обитаема зона на планетата), те откриват сигнали, които много приличат на фосфин, пишат изследователите. Учените също така откриват категорични доказателства за атоми фосфор в атмосферата, които вероятно идват от по-тежък газ като фосфин.

LNMS не е създаден, за да лови фосфиноподобни съединения и щеше да е трудно да разграничи газа от други молекули, които имат подобни маси. Но пробата на Pioneer 13 има доказателства за наличието на някаква молекула в газа, която има същата маса като фосфина в количества, които съответстват на нивата, описани в новия доклад.

"Вярвам, че доказателствата [за следи от химически съединения, които биха могли да бъдат признаци на живот] в тогавашните данни са били някак омаловажени, тъй като се е смятало, че те не могат да съществуват в атмосферата", казва Могул.

Могул и колегите му също откриват намеци за други химикали, които не би трябвало да се появят естествено в облаците на Венера - вещества като хлор, кислород и водороден пероксид (прекис).

"Смятаме, че това е индикация за все още неоткрити химически реакции и / или химикали, потенциално благоприятни за живота“.

Това, което е необходимо, пишат те, е по-нататъшното, продължително изследване на Венера.

"Нуждаем се от по-устойчив подход за изследване като този на Марс", казва Могул.

НАСА и ЕКА, индийската и руската космически агенции планират изпращането на сонди на Венера, които биха могли да бъдат полезни, каза той.

"Въпреки това, когато разглеждаме миналото, настоящото и бъдещото обитаване на Венера, ще ни трябват по-дългосрочни химически и геоложки проучвания, за да разберем източниците на всякакви потенциални химични [аномалии] в облаците", каза той. "Това може да бъде направено от орбитални сонди, балони с окачени сонди в облаците и / или термоустойчиви сонди за кацане."

Изразът "устойчиви на топлина" е важен, като се има предвид навикът на планетата да убива всеки робот, който се приземи върху нейната гореща повърхност, пише Live Science.