Защо Маджарово носи името на Димитър Маджаров

Тази седмица в рубриката Любопитно от областта ще ви отведем в община Маджарово и ще ви разкажем защо градът носи името на големия тракийски войвода Димитър Маджаров.

 

През септември на 1913 година, докато българските войници се сражават на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат хиляди тракийски българи на гонения и изтребление, а цели села биват безкомпромисно опожарени. За да се спасят, те търсят убежище и защита в село Доганхисар, но само няколко дни след като са приютени, отново са нападнати от около 2000 башибозуци. Селото не удържа на атаката и населението побягва в посока Дедеагач, днешен Александруполис. Част от тях търсят защита при гръцкия владика, но за да я получат от мъжете се изисква да се погърчат. Те отказват и се обръщат към европейските консули, но и те не указват съдействие. Междувременно гръцката войска напуска Дедеагач и градът бил зает от османски аскер и башибозук. На 23 септември на българското население е наложено да тръгне в посока град Фере, тогава част от Османската империя. Страхувайки се от това какво им предстои, една част от хората отказват да се подчинят и около 10 човека биват разстреляни на място. Така с бой и плач, хората са принудени да напуснат Дедеагач и да тръгнат на изток към град Фере. Сформираната колона наброява 12 000 души. Те нощуват край село Урумджик, където жените са изнасилвани, а мъжете са бити и ограбвани. След тази кошмарна нощ, изпълнена с писъци и човешко  страдание, колоната продължава пътя си на изток. В този критично-напрегнат момент в помощ на тракийското население се явяват четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. Те са предупредени точно откъде ще премине колоната от тракийски българи и предварително проучват удобните позиции в южните покрайнини на град Фере, откъдето устройват изненадваща засада. Четниците успяват да ликвидират водача на османлиите и в създалата се суматоха, приканват населението да бяга към доганхисарския балкан. За кратко населението се изтегля и укрива в гората. По това време башибозукът отмъщава на изостаналите тежкоподвижни селяни, избивайки ги с неподозирана жестокост. 

 

На 25 септември една група от около 1000 души се отделя от колоната и по ирония на съдбата е пресрещната от османската редовна войска, която е тръгнала от село Батурен към село Пишман, за да прочисти балкана от бунтовнически елементи. Войниците се нахвърлят на жените и децата – грабят, изнасилват и плячкосват. 

 

На 28 септември Димитър Маджаров събира старейшините и решават да преведат населението от вече приблизително 20 000 души, събрани от околностите, в поход към България. Два дни след това нощуват в балкана на връх Коджаеле, където е валяло сняг, уморени и премръзнали, загиват над 100 души. 

 

Походът продължава седем дни и на 4 октомври, 1913 година, в близост до село Ятаджик, днешно Маджарово, рано сутринта ги посрещнала засада от башибозук. В този ден се водят най-големите сражения. Четите спасяват, колкото могат от населението. След засадата уплашените жени и деца тръгват надолу по дерето под връх „Чаталкая“, за да преминат р. Арда, която в този момент е граница на България. Там попадат под обстрела на картечница, която става причина за кръвопролитната смърт на хиляди тракийци по пътя им към живота. В мразовития октомври месец, реката е пълноводна, а от кръвта на хилядите убити тракийци водата тече червена и  безпощадно повлича голяма част от децата и по-възрастните хора, които се опитват да преминат през нея. Самият Маджаров подава от ръка на ръка дечица. За да прекосят реката хората решават, да се хванат за ръце и заедно да се опитат да се спасят. От другия край на реката ги очакват български граничари, които се впускат в помощ на бежанците. 

 

Над 2000 души, сред които жени и деца били избити и удавени в р. Арда, останалите били спасени благодарение на храбростта на Димитър Маджаров и Руси Славов. С дни реката е влачила труповете на загиналите. В знак на признателност към тракийския войвода, селището Ятаджик по късно Дупница, през 1959 година е преименувано на Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.