В мен заговори съвестта, че камбаната е ударила! Това изплува като начало в съзнанието на художника Владимир Димитров, който е един от съорганизаторите на първото надигане на глава от системата в Хасково през 1989 година. Той разказа спомените си по време на откриването тази вечер в Регионалния исторически музей на изложбата "Промяната 10 ноември 1989 г." .

В Хасково народът изпълва площада месец и половина по-късно след паметните събития от 10-ти ноември, довели до свалянето на правителството на Тодор Живков.

Пробуждането у Владимир Димитров се случва в момент, в който е сред заведените служители под строй да слушат изявление на тогавашния областен управител на Хасково Минчо Йовчев. „Слушахме го, а той говореше с укори за създателите на Екологичния комитет на Русе. Тогава заговори в мен съвестта и си казах, че камбаната е ударила!“.

Малко по-късно със съратници организират "кално шествие" в реката. „Организирахме го, като екологично шествие, но вътре в нас си знаехме, че то е политическо.“, разказа още тази вечер Владимир Димитров.

"Промяната 10 ноември 1989 г." е първата самостоятелна изложба на един от най-младите историци в РИМ -Хасково-д-р Веселина Узунова, дигиталният дизайн е на Антония Петрова, а куратор е Владимир Димитров. В изложението са  показани, някои и за първи път,  100 снимки, отразяващи събитията от първия официално свикан митинг на площада в Хасково-на 23 декември 1989 година до избора на първия демократичен кмет на града -Стоян Илиев през 1991 година.

Могат да се видят и първите лозунги, издигнати на декемврийския митинг. Сред тях има и надпис “България е в Европа“. В изложбата е и транспарантът, който е сложен на паметника на Незнайния войн и на който пише „Независим Клуб Демокрация“. Направен е от Венелин Динков и от Владимир Димитров.

На първия официално свикан митинг в Хасково Атанас Капралов чете стихотворение, които е също част от експозицията. Прави го, за да повдигне духа на събралите се около 10 хил. души, някои от които в спомените си след това признават, че е имало доста голям страх от репресии.

„Дошли са да изразят своята гражданска позиция, но ги е било страх. Атанас Капралов е от Димитровград. Там митингът вече се е състоял, затова е бил  повикан в Хасково за съдействие. В крайна сметка именно той излиза да говори пръв на площада в Хасково на 23 декември. Четейки стихотворението малко по малко е вдъхнал кураж на хората“, разказва д-р Узунова. За да не допуснат саботаж на митинга от полицията или ДС, като например да им спрат тока и да им заглушат микрофоните, организаторите на протеста са се подсигурили. Дикран Балабянян и брат му пускат със съгласието на тогавашния шеф на музея Георги Граматиков дълъг кабел до площада, разказва д-р Узунова.

След този митинг нещата в Хасково тръгват доста по-гладко. Първоначалният страх у  хората  се оттегля. От началото на януари СДС вече започва да се организира и да събира своите групи, да правят различни мероприятия.

Макар да е била едва на седем години по това време д-р Узунова  също има спомени от площадните шествия в началото на демокрацията. Присъства на тях, водена от баща си. Дори си спомня, че репортер я снима докато е около Филип Димитров до паметника на Незнайния войн.

Областният координатор на СДС и също участник в тогавашните събития Делчо Живаков призна: През 1985-1986 година обикалях от град на град и от село на село, като Левски. Много от нас не очакваха това, което се случи в последствие и сме разочаровани от днешните събития. Затова отново е време за 10-ти ноември.

„Участвахме в тази история и никой не може да ни го изтърка от биографиите. Хасковска област беше една от най-червените тогава. По това време бяхме и хулени, и оплювани, обругавани, но постигнахме целите си-многопартийна система, парламентарна демокрация, реституция, връщане на земята в реални граници и приватизация. И днес Хасково е в Европа.“, каза заместник -председателят на СДС тогава -Филип Филипов при откриването на изложбата.

„В навечерието на 10-ти ноември сме-паметно събитие в нашата история. Това е денят на промяната, денят на свободата. Тази изложба днес е знак, че Хасково помни своята история. Но днес няма да говорим за преход, защото тази дума на 10-ти ноември не съществува, съществуват думите „свобода“ и „демокрация“. Тези думи са отеквали на препълнените площади в цялата страна и в Хасково“, допълни авторът на изложбата, която може да бъде разгледана във фоайето на музея и в следващите дни,  д-р Веселина Узунова.

Красимира Славова