Димитровград почете 182-та годишнина от рождението на Васил Левски

Представители на местната власт, общественици, културни дейци и граждани отбелязаха 182-та годишнина от рождението на Васил Левски. Честването събра тази сутрин десетки граждани пред паметника му в Димитровград, до СОУ "Васил Левски".

Началото бе поставено с рецитал на пенсионерски клуб „Раковски“, който включваше патриотични песни и стихотворения и думи за живота на Апостола. Последва едноминутно мълчание и поклон в памет на Дякона на свободата, след което гражданите поднесоха венци и цветя пред бюст-паметника му.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.

На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX в., в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция.

Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.

Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се „сбъдне“ Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.

На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Апостолът е бил предаден, но и до днес не е установено еднозначно от кого. 

Часове след залавянето му османските власти не са знаели, че са задържали именно Левски.

След това обаче той е предаден на специална комисия, която да го съди. Днес историците спорят дали комисията е имала правото да упражнява съдебни функции, но процесът завършва с 60 подсъдими, осъдени на затвор и заточение, и двама – Васил Левски и Димитър Общи, осъдени на смърт чрез обесване. 

Апостолът увисва на бесилото, издигнато в покрайнините на София, на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години.