Изследователи твърдят, че през вековете, а и днес, нищо не може да съперничи на тънката талия при формиране на идеала - при това и на двата пола, за женска красота.

Група американски психолози са изследвали описанието на женската красота в изкуството през периода от Античността до 20 век и стигат до извода, че единствено тънката талия винаги е била неизменна част от мъжкото разбиране за красотата на нежния пол, твърди статия в Psychology Today.

Тънката талия е определяна като отличителна черта за красота още през I век в индийските текстове и в китайските книги от IV век. Свидетелство за красотата на тънката талия е открито и в Древен Египет - при описанието на Нефертити, любимата жена на фараона Рамзес II, управлявал преди 4000 години, особено се набляга на нейната тънка талия.

Според психолозите, талията е толкова популярна, защото тя показва здравето и плодовитостта на жената, а здравето най-често се асоциира с ниското ниво на мастни наслагвания в областта на корема и високо ниво на женските полови хормони (най-вече естроген), свиващи линията на тялото и придаващи на женската фигура "форма на пясъчен часовник".

Тънката талия носи ценна за мъжете информация за способността на жената да ражда здрави деца и затова те подсъзнателно я смятат за женствена, твърдят учените. Сходна логика обяснява защо човек подсъзнателно смята правилните черти на лицето (показател за добри гени) за по-красиви.

Пристрастието към тънката талия е свойствено на човека в продължение на много векове, се подчертава в статията. В нея пищната красота, влязла в модата благодарение на художници като Рубенс, се определя като "екцентрична".